ДИОКЛЕЦИАНОПОЛ

През 1882 г. правителството на тогавашната османска провинция Източна Румелия поръчало изготвянето на пълен химичен анализ на горещите минерални извори в Хисаря, малък град в южното подножие на Средна гора. По онова време на минералните извори в града се наслаждавали основно местните хора.

Резултатите от анализа били впечатляващи. Горещата минерална вода на Хисаря подпомагала лечението на бъбречни, костни, кожни и очни болести. Градът бързо станал център на прохождащия балнеотуризъм и лечение в България. Той е такъв и днес. 

Но това не е първият път, когато хората открили и използвали целебната сила на хисарските минерални извори. През I хил.пр.Хр. древните траки от региона вече знаели, че горещите води имат полезни свойства. Когато римляните – тези изявени почитатели на спа удоволствията – установили контрол върху региона през 44-46 г.сл.Хр., било въпрос на време край изворите да се появи селище и да започнат да прииждат желаещи да се потопят в горещата минерална вода.

Селището започнало да расте. Към 293 г. то вече било толкова голямо и значимо, че император Диоклециан, който лично пробвал изворите (и му харесало), му дал не само статут на град, но и името си – Диоклецианопол, Градът на Диоклециан. Името Хисаря се появило през османската епоха като трансформация на турската дума "хисар" – крепост. Тя отразява впечатляващите развалини на античното укрепление, които продължават да се издигат и днес в града. 

​

Диоклецианопол бил типичен късноримски град. Разположен в равнината и с четириъгълен план, той бил защитен от все по-честите варварски атаки с масивна крепостна стена от тухли и камъни. Тя имала 44 кули, обиколката ѝ била 2327 м, а височината на стените ѝ – 11 м. Основните порти се издигали до 13 м. В защитения периметър се простирала мрежа от прави улици, които се пресичали перпендикулярно. Край тях се издигали градски вили и по-малки жилища. 

Когато християнството станало официална религия в империята, в Диоклецианопол започнало строителство на базилики. Някои от тях били разположени върху по-ранни сгради, включително казарми. Досега археолозите са идентифицирали 10 базилики в града. Една от тях е архитектурен куриоз – тя има два кораба, вместо обичайните един или три. 

Местните жители се забавлявали в амфитеатър, но като се има предвид, че това се е случвало след легализирането на християнството, представленията в него едва ли са включвали кървави спортове.

По обясними причини обществените бани в Диоклецианопол били по-големи и по-богато украсени, отколкото подобавало за град с подобен размер. Те се простирали на 2000 кв.м и били загрявани с водите на извор Топлица (51ºС). Интериорът им бил украсен с мрамор. Освен типичните за римските обществени бани помещения с различна температура, имало и два басейна с размери 15х5 м и специални стаи за масаж и балнеолечение. Близкото светилище нимфеум било посветено на божествата на изворите.

Диоклецианопол оцелял при хунското нашествие от средата на V в. Част от крепостните му стени били разрушени, но по-късно били възстановени. Животът в града прекъснал в началото на VII в. под напора на продължаващите атаки на авари и славяни. По-късно градът се възродил като средновековно селище. Оттогава хората не са го напускали. За разлика от много други антични градове, изгубени под наслояванията и сградите на по-късното обитаване през вековете, значителна част от римското наследство на Хисаря е оцеляло до наши дни. Днес то дели територия с елегантни вили от началото на ХХ в., санаториуми от времето на комунизма и модерни спа хотели. 

Крепостната стена е най-забележителната част от градския пейзаж на Диоклецианопол и е една от най-добре запазените късноантични крепости в България. Най-впечатляваща е източната порта, известна като Камилите заради гърбицата на масивната си арка. Ще я видите на почти всички рекламни материали за града и по бутилките с минерална вода, които се продават из цяла България.

Сърцевината на античния град се намира и е изложена in situ в парк "Момина сълза". Там сред пищна зеленина и беседки и статуи от средата на ХХ в. се издигат запазените руини на античните бани и амфитеатъра, на магазини и жилища. 

Некрополът на Диоклецианопол се намирал извън крепостните стени. От него са запазени пет късноантични гробници. Най-интересната от тях – и единствената, която може да се посети – е в парк "Славеев дол", на около 300 м югоизточно от крепостната стена. Построена е през втората половина на IV в. и има коридор, стълбище и камера. По стените ѝ са запазени оскъдни следи от фрески, но в гробната камера ще видите красива декоративна мозайка. Тя е непокътната от времето, когато Хисаря се казвал Диоклецианопол и римляните се наслаждавали на минералните му извори.