Останките от римски Дуросторум в Силистра заслужават специално внимание.
Дуросторум бил седалище на XI Клавдиев легион и бил издигнат в ранг на муниципиум (град, чиито жители имат пълни задължения към империята, но не и пълни права на римски граждани) от император Марк Аврелий или Каракала. През следващите векове Дуросторум се превърнал във важен център на имперската власт по тази част от течението на Дунава.
Днес останките от римския град са обявени за национален археологически резерват. Те заемат близо две трети от територията на съвременна Силистра.
Части от крепостните стени на античния град са експонирани в градската градина край Дунава. През 2015 г. при мащабна реконструкция бяха открити официална сграда от II в. и части от укрепителна система от началото на VI в.
За съжаление, част от археологическото богатство на града беше изгубена, когато върху нея беше построен луксозен хотел. Цитаделата на Дуросторум също стана жертва на новото строителство – върху нея беше построен търговски център. Днес само част от античната структура е видима.
Много преди християнството да стане официална религия на Римската империя то имало верни последователи в Дуросторум. При антихристиянските гонения през управлението на император Диоклециан в края на III в. 12 граждани на Дуросторум станали мъченици за вярата си. През V и VI в. градът станал център на митрополия. В него била построена голяма базилика, подобаваща на статута му. Развалините ѝ също може да бъдат видени в градската градина.
Най-впечатляващият античен обект в Дуросторум обаче е далеч от брега на реката. Това е богато изписана гробница от IV или V в. Таванът ѝ е покрит с пъстро ято птици. На централната стена е изобразен портрет в цял ръст на мъж, вероятно високопоставен служител, и съпругата му. От двете страни на двойката няколко прислужници носят дрехи и луксозни предмети, които дават представа за всекидневния живот на Балканите през Късната античност.
Двама души от свитата на господарите са от особен интерес. Мъжът, който носи към господаря си чифт панталони, е с типичната за готите прическа. Това е ясен признак, че представители на това германско племе са живеели в римска Силистра по онова време. Според някои интерпретации, красивото момиче, което носи тежка кадилница, е била държанката на господаря.
Собственикът на Силистренската гробница е изобразен заедно със семейството си, слугите си и символични изображения на блажеството в отвъдното
Който и да е бил мъжът, поръчал построяването и изписването на Силистренската гробница, той никога не я използвал по предназначение. Гробницата била открита празна през 1942 г. Дали собствениците са били убити по време на варварско нашествие? Или са били принудени да напуснат Дуросторум завинаги? Отговорът остава загадка – една от многото в римската история на българското поречие на Дунав.
English
Bulgarian