До не чак толкова отдавна беше немислимо да посетите един от най-интересните археологически обекти в България – античната гробница от тъмносиви каменни блокове, която се намира край Малко Търново. През комунизма влизането в малкия странджански град без специално разрешително ("открит лист") беше невъзможно – Странджа попадаше в строго охраняваната гранична зона с натовска Турция, а Малко Търново e на броени километри от границата. Но дори хипотетичните туристи с "открит лист" нямаше да бъдат допуснати отвъд граничната ограда ("кльон"), за да разгледат гробницата в местността Мишкова нива.
В България вече няма комунизъм и гробницата в Мишкова нива може да бъде посетена. Граничната ограда я няма, а до обекта води нов асфалтов път.
Разположена в подножието на 710-метровия връх Голямо Градище, гробницата в Мишкова нива е част от по-голям комплекс, който включвал некропол, резиденция и рудник. През II и III в. те били собственост на императорското домакинство.
Гробницата била открита в началото на ХХ в. от братята Карел и Херман Шкорпил – чехите, които са сред основоположниците на българската археология. На Мишкова нива ги посрещнала поразителна гледка: сред гъстата гора, в основата на могила с диаметър 23 м, се търкалял триъгълен фронтон от камък. На него с нисък релеф били изобразени щит и копие, и две длани с разперени пръсти. Фронтонът отдавна не е на мястото, където го заварили братята Шкорпил. Той е изложен пред историческия музей в Малко Търново и е звездата в лапидарната му колекция.
Коридорът на гробницата е частично запазен на оригиналното си място
Останалата част от гробницата била разкопана от археолозите в началото на 1980-те и още се намира сред гъстата странджанска гора. Липсата на качествена консервация и грижи за паметника през годините за съжаление са си казали думата. Повечето от каменните блокове от крепидата – високата 1,8 м укрепителната стена около могилния насип – не са си по местата. Коридорът, който води към гробната камера, е без някогашното покритие от каменни плочи. Кръглата камера с диаметър 2,7 м също зее непокрита към странджанското небе. Каменните плочи от купола ѝ са разпръснати наоколо. Най-запазената част от структурите, които някога са се намирали под могилния насип, все още остава с неясна функция. Някои смятат, че ниското струпване от камъни край гробницата е долмен – вид гробна конструкция, популярна сред траките през първата половина на I хил.пр.Хр.
Гробницата в Мишкова нива била ограбена много преди пристигането на археолозите. Оскъдните находки от обекта не дават особена информация за това кога е била построена и от кого.
Има две теории за произхода на гробницата. Туристическите табели твърдят, че тя предшества с векове пристигането на римляните в региона. Но доказателствата сочат, че съоръжението е построено след това.
Според популярната интерпретация, всичко започнало с т.нар. долмен. В него бил погребан тракийски аристократ. В продължение на няколко века той бил почитан като полубожество. През IV или III в.пр.Хр. потомците му издигнали край долмена нова и по-модерна гробница. Тя била хероон (храм на обожествения предшественик) или светилище на Аполон, или и двете. Във всеки случай се превърнала в център на религиозна дейност и привличала поклонници от близо и далеч.
Втората теория е научно по-обоснована. Според нея тук никога не е имало долмен, а гробницата била построена през II или началото на III в.сл.Хр. Всички находки, открити от обекта, датират от този период, а конструкцията на гробницата е подобна на тази на римските гробници в близкия некропол в местността Пропада. Няма категорични данни в подкрепа на хипотезата, че гробницата някога е била светилище.
Дори релефът от фронтона не е толкова мистериозен, колкото го представят. Щитовете и копията се срещат често по надгробните паметници от Римската епоха и обикновено показват, че покойният е направил кариера в армията. Дланите от своя страна трябвало да осигурят символична защита срещу злонамерени хора или свръхестествени същества.
English
Bulgarian