КРАЙПЪТНА РИМСКА СТАНЦИЯ СОСТРА

Римляните били изобретатели по душа и са ни завещали много иновации – арката в архитектурата, съвременния календар, прототипа на вестника. И мотелите. На равномерни интервали по римските пътища се намирали т.нар. пътни станции, които осигурявали подслон и храна на изнурения пътник.

Стандартният и най-разпространен вид римски "мотел" било мутациото. То било малко, можело да осигури бърза смяна на конете и давало базови условия за почивка. Манзиото било по-голямо, с просторни вътрешни дворове, складове и стаи за персонала. В него на пътниците, пощальоните, войниците и всеки, който можел да си го позволи, били предоставяни храна и подслон. Някои манзио били доста луксозни и имали бани и градини.

Пътните станции започнали да западат след IV в. Разположени край основните шосета на империята и без никакви закрила, те били изложени на атаките на прииждащите варвари. През V в. те или изчезнали завинаги, или дали началото на укрепени селища.

Едно такова място е Состра край Троян. Тя била шестата станция на пътя от Ескус на Дунава към Филипопол и дори е отбелязана на картата Табула Пойтингериана. Гостите на Состра се радвали на удобна, луксозна баня. Те били основно заможни хора, както е видно от монетите и скъпите предмети, като една бронзова маска, които са изгубени в пътната станция. 

Состра обаче не била съвсем обикновена пътна станция. След 142 г. край нея бил разположен лагерът на помощна военна единица. Постепенно двете образували един комплекс. Основан от император Антонин Пий, укрепеният лагер бил дом на около 1000 войници. Наблизо се намирало и цивилно селище.

Комплексът оцелял при две готски атаки – през 249 и 378 г. Последната накарала военните да изоставят укреплението завинаги. В крепостта се заселило цивилното население. Но в края на V в. варварите надделели. Состра била изоставена и забравена до ХIХ в., когато развалините на римската пътна станция се превърнали в основи на... крайпътен хан.

През ХХ в. през крепостта била построена железопътна линия. Тя още е там – и напомня, че хората идват и си отиват, но пътищата никога не умират и век след век канализират човешкия трафик през времето и географията.