МУЗЕЙ НА МОЗАЙКИТЕ

Контрастът между индустриалния пейзаж на Девня и градския Музей на мозайките е поразителен. В модернистичната сграда в скучния център на града ще видите едни от най-елегантните римски мозайки, откривани някога в България. Тези забележителни изображения са изложени in situ в музей, построен специално за целта в началото на 1980-те. 

Най-забележителната от тези мозайки е глава на Медуза с коси от преплетени змии и поглед, насочен встрани, към човек или предмет, който остава невидим за зрителя. Изображението не отговаря на онова, което знаем от оригиналния мит за чудовищната Медуза, чието лице било толкова ужасно, че вкаменявало всичко живо. То запазило смъртоносната си сила и след като смелият Персей отсякъл главата на Медуза и я подарил на Атина. Богинята поставила главата на Медуза на щита си – Егидата, – за да всява смут у враговете си. 

Също както Атина, хората от гръко-римския свят използвали мотива с главата на Медуза в картини, амулети и скулптури като защита срещу зли сили, които искали да се промъкнат в домовете, храмовете и дори гробовете им. Затова и собственикът на просторния домус (градска резиденция) в Девня поръчал мозайка с Медуза за пода на банкетната си зала. 

Археолозите открили жилището му в края на 1970-те. 

В огромния домус в Девня имало пет стаи, украсени с мозайки. Медуза е най-добре запазената от тях. В сравнително добро състояние са още две сцени. Спалнята на собственика била украсена със сцена на Зевс в образа на сатир, който ухажва нимфата Антиопа. Онази част от резиденцията, в която живеели жените, била украсена с алегории на четирите сезона и по някаква причина с изображение на чифт сандали. 

Резиденцията била построена в началото на IV в. Всеки детайл в нея показва високия социален и икономически статус на собственика. Жилището имало 21 стаи и атрий (вътрешен двор) с колонади и заемало цяла инсула (участъка между четири улици). 

По това време Марцианопол – античният предшественик на Девня – бил един от най-важните римски градове в източната част на Балканите и вероятно един от трите най-големи в провинция Тракия (или така било поне преди края на II в., когато станал част от провинция Долна Мизия). Марцианопол бил основан през 106 г. от император Траян при река Девня, на около 20 км от Черно море. Смята се, че градът бил кръстен на сестрата на императора – Марциана. Една легенда, записана от историка Йорданес, разказва как било решено къде да се намира градът. 

Една от прислужниците на Марциана отишла да налее вода от река Девня, но неволно изпуснала тежката златна кана в студените ѝ води. Тогава се случило чудо – реката изхвърлила обратно каната. Императорът решил, че това е знак от добронамерено местно божество, и основавал на мястото град Марцианопол. 

Музеят на римските мозайки в Девня е построен специално за целта върху останките на градската резиденция

Действителната причина е много по-прагматична. Регионът е богат на висококачествен варовик, който бил изнасян – както днес – към други градове. Марцианопол се намирал и на кръстопътя на маршрутите към Черно море и източните склонове на Стара планина. За жителите му това съчетание от местоположение и природни ресурси било смесена благословия. Действително, те били източник на богатства и доходи. Но това означавало и нездрав интерес от мнозина, които биха искали да сложат ръка на тези богатства и доходи. 

Градът процъфтявал и преживял най-големия си просперитет при династията на Северите. След административните реформи на Диоклециан Марцианопол станал център на провинция Втора Мизия, в диоцеза Тракия, и дори засенчил близкия Одесос (Варна). 

Градът бил изцяло препостроен в края на III в., а през IV в. станал център на митрополия с пищна базилика за растящия брой християни. Украсеният с мозайки домус е най-забележителната сграда, откривана от този период в живота на града. 

Но в действителност имало повече.

Марцианопол имал амфитеатър за 3500 зрители, украсен с изящна архитектурна декорация. Скромните му руини може да бъдат посетени. Саркофазите, изложени пред сградата на Музея на мозайките, са неми свидетели за богатството и предприемчивостта на местните граждани. Те били внесени през II и III в. от Проконесос (днес остров Мармара), вероятно по море през Одесос.

Монетите, сечени в Марцианополис, изобразяват или триумфална арка, или порта, украсена със статуи на Септимий Север, жена му и двамата им синове. Това показва, че в града е имало подобно съоръжение. Къде точно се е намирало то обаче не е ясно.

Огромната част от Марцианопол все още не е проучена от археолозите. 

Първата крепостна стена около града била издигната в края на II в. След средата на III в. Марцианопол отблъснал с променлив успех серия варварски нападения. През Първата готска война (366-369) на император Валент градът дори станал временна столица на империята и военен щаб. През следващите векове нападенията продължили и през 447 г. хуните на Атила завладели града. През 471 г. пристигнали и готите. 

През 614-615 г. аварите нахлули в региона и нанесли на Марцианопол удар, от който градът никога не се възстановил. Градът бил изоставен.

През Средновековието хората се заселили на мястото му и създали предшественика на днешна Девня. Античните руини били идентифицирани като Марцианопол едва през Руско-турската война от 1828-1829 г., когато привлекли вниманието на един историк, пътуващ с руската армия.