Крещящи тълпи зрители окуражават с викове любимия си атлет бегач. На арената гладиатор пада смъртно ранен. Две богати дами разглеждат и преценяват фините платове в магазина на еврейски търговец. На форума неколцина роби издигат статуя на настоящия император, докато други извън града са заети с поправка на акведукта. Минувачите около Източната порта на града се отместват, за да отворят място на колесницата, която отвежда провинциален администратор от извънградската му вила в резиденцията му в града.
Животът на обитателите на Пловдив през римската епоха бил разнообразен, активен и интересен също като живота на съвременните пловдивчани. Филипопол бил един от най-големите градове в балканските владения на Римската империя. Разположен на някога плавателната Марица, той се намирал на пресечната точка на пътищата между Босфора и Средна Европа, Дунава и Беломорието. Около него се простирали плодородни земи. Близките Родопи, с гъстите си гори и бистрите си реки, осигурявали града, който в разцвета си имал 100 000 жители, с вода, а търговците му – с дървен материал, вълна, мед. Три хълма предлагали по-голяма сигурност.
Античният театър
Мястото, на което се намира Пловдив, привличало хората с условията си хилядолетия преди пристигането на римляните. Тук е имало селище още през неолита. През II хил.пр.Хр. траките построили крепост на трите хълма. През 342 г.пр.Хр. тракийският град Пулпудева (известен и като Евмолпия) бил превзет от македонския цар Филип, бащата на Александър Велики. Завоевателят нарекъл града на себе си – Филипопол. Траките скоро се освободили от македонския контрол, но името се задържало и започнало да се променя през вековете, докато се стигнало до съвременното Пловдив.
Антична римска улица, запазена в подлез Археологически
Редувайки дипломация и война, римляните завладели Тракия и Филипопол за около век. През 44-46 г.сл.Хр. император Клавдий основал провинция Тракия. Филипопол не бил негова столица, но империята започнала да инвестира в града средства, усилия и човешки ресурси. Към края на I и началото на II в. Филипопол станал седалище на Лигата на тракийските градове. Втори век бил добър за града. Икономиката и градът процъфтявали и Филипопол започнал да сече свои монети. По улиците му се смесвали хора от всички краища на империята. Градът нараснал и се разпрострял в равнината южно от трите хълма. От време на време някой от императорите посещавал града – като Хадриан, Септимий Север, Каракала и Елагабал. Последните двама били почетени от градската управа с организирането на специални спортни игри.
Античният стадион
Варварските нашествия, икономическите кризи и междуособиците в империята не подминали и Пловдив, но градът винаги успявал да се издигне от пепелищата. През VI в., за разлика от много други римски градове, които били изоставени завинаги, Филипопол влязъл успешно в Средновековието и продължил своята вечна трансформация.
Повечето от обществените сгради, домовете на бедните и на богатите, храмовете и богатствата на римски Пловдив са изгубени завинаги, унищожени от нашественици и застроени от по-късните обитатели. Въпреки това Пловдив си остава българският град с може би най-богатото и добре запазено археологическо наследство от Римската епоха.
Епископската базилика на Филипопол
Мраморният театър на Филипопол е най-привлекателното от тях. Смята се, че е построен между 108 и 114 г. в падината между два от хълмовете на градския акропол. Следвайки установените принципи на гръцкото и римското строителство, той имал места за над 5000 души и предлагал впечатляваща дъха гледка към Тракийската низина и Родопите. В него били изпълнявани популярни трагедии и комедии, провеждали се певчески състезания и дори гладиаторски игри. Делегатите на Лигата на тракийските градове също заседавали в театъра. Различните квартали на града, членовете на организацията, която почитала култа към обожествения император, и важните градски фамилии имали специално запазени места. Имената им били изписани на седалките – миниатюрна реплика на социалния ред в града. И днес можете да видите с очите си най-красноречивия пример за продължаващата популярност на театъра – стъпалата между седалките, изтъркани от стъпките на хиляди посетители през времето.
Мозайки от Епископската базилика на Филипопол
По хълмовете около театъра пълзят крепостни стени, строени от траки, римляни и византийци. Те често са една върху друга. Тук и там върху тях са построени красивите пловдивски къщи от ХVIII и ХIХ в., с които Пловдив е прочут. Най-добрите места, на които да видите как сградите от различни епохи в историята на Филипопол се наслагват в неповторим пъзел, са Небет тепе, където е най-високата част на трите хълма, при портата Хисар Капия и кръглата кула на няколко метра от нея, и на площад "Атанас Кръстев".
При икономическия разцвет от II в. била построена и друга впечатляваща забележителност на Филипопол – стадионът. Той имал места за 30 000 души и на него се провеждали оспорваните състезания от официалните градски спортни игри. През 251 г., докато готите обсаждали Филипопол, всички жители на града се събрали на стадиона, за да чуят писмо от император Траян Деций. То носело успокояващите новини, че скоро щяла да дойде помощ, а с нея – и желаното спокойствие. Стадионът още стоял на мястото си до ХI в., но по-късно бил застроен и напълно забравен до 1923 г., когато бил открит. Днес полукръглият му край е отлично реставриран и изложен на площад "Джумая", до Джумая джамия от ХV в.
Източната порта
Останалата част от стадиона остава под земята. Само няколко секции от нея са видими в подземните етажи на два магазина. Но е лесно да проследите трасето му във въображението си. Пешеходната улица следва трасето на античната писта в продължение на повече от 200 м. Мястото, на което се е намирал входът на стадиона, е отбелязано на паважа.
Агората, или основният административен и търговски център на римски Пловдив, бил голямо открито пространство, в което хората търгували и общували, а официалният култ към императора бил почитан.
Баптистерият на Малката базилика
В разцвета си агората на Пловдив се простирала на повече 10 хектара. Днес от нея е видима само част, край Централната поща. Засега най-добре запазените и реставрирани части от комплекса са на т.нар. Одеон, малка полукръгла сграда, където се събирал градският съвет. Разкопките на агората продължават и ще покажат повече.
Останките от разкошни мозайки от жилищата на заможни римски семейства днес са изложени в Археологически музей в Пловдив, заедно с добра колекция от надгробни паметници и скулптури. В подлез "Археологически" обаче ви чака нещо, което ще ви потопи по-пълноценно в магията на историята. Подлезът е построен върху запазените и експонирани останки на римско кръстовище. Разположената в него галерия за изкуство от своя страна се намира върху част от антична резиденция, която била дом на заможно семейство между III и VI в. Най-забележителното нещо в нея е красивата подова мозайка, която изобразява Ейрене, гръцката богиня на мира. e.
Античният форум
През първия век от римското управление Филипопол бил далеч от несигурните граници на империята, затова около него нямало крепостна стена. Ситуацията се променила при управлението на Марк Аврелий. Варварските атаки ненадейно стигнали до тази част на империята и принудили града да издигне укрепление около дотогава незащитените сгради и улици, разположени в равнината. На площад "Александър Малинов" са запазени останките от главния вход в крепостната стена – Източната порта, от която тръгвал пътят за Константинопол.
Римски Филипопол бил град на много храмове и божества, а местните и чуждите култове привличали хиляди вярващи. Основният храм в града бил посветен на Аполон Кендризос, а по-късно – и на обожествения император. Той се намирал извън крепостната стена на града, на един от близките хълмове. Когато християнството станало доминираща религия, храмът на Аполон бил превърнат в църква.
Част от римския стадион е изложена в подземната част на модерен магазин
Римско божество от колекцията на пловдивския Археологически музей
English
Bulgarian