Обрасли с растителност останки от крепости и храмове, загадъчни скални светилища – тракийските археологически обекти често ви карат да се чувствате като откривател. Отдавна забравени и известни само на хората със специален интерес към историята и археологията, те са тих свидетел за живота на хората, които са ги създали преди хилядолетия.
Асара, край село Ангел войвода, е едно от тези места.
До неотдавна скалистият хълм беше почти напълно забравен. Тези, които се осмеляваха да поемат по стръмния склон през трънливите храсти и гъстата гора, бяха възнаграждавани с преживяването да открият лабиринт от странно оформени скали и пукнатини, гробове и олтари, стълбища и ниши, издълбани от древните траки в камъка.
Скална гробница, Асара
Асара притежава всички отличителни белези на едно тракийско скално светилище. Намира се на впечатляваща височина и е защитено от стръмни скали. На три скални възвишения били изсечени три скални гробници. Само една от тях е оцеляла до днес.
Дори най-вълнуващият археологически обект би бил просто едно струпване на камъни, ако не знаем как и защо е бил създаден.
Археологическите разкопки на обекта опитаха да обяснят какво е било Асара, макар че религиозната ревност на ранните християни, които положили особено старание да изличат всяка видима следа от по-старото езичество, и разрушителната мания на по-късни иманяри, които търсели тук скрито злато, са нанесли тежки и непоправими щети на археологическия обект. В историята на Асара зеят празноти от липсваща информация.
Скални ниши, Асара
Според археолозите, траките създали светилището на Асара през I хил.пр.Хр. Религиозната дейност на него спряла през IV в.сл.Хр., когато християнството се установило в региона. Ранните християни заличили каквото могли от предишното "идолопоклонничество", построили си малка църква и превърнали хълма в крепост. Изоставили я през VI в., когато Тракия страдала от постоянни варварски нашествия и атаки, животът станал несигурен и хората започнали да напускат региона.
Животът на Асара се върнал през Х-ХIV в., но османското нашествие сложило край на обитаването на скалния връх завинаги.
Дотук историята на Асара е типична. България е пълна с места, които са били използвани, преизползвани, разрушавани и трансформирани със смяната на вековете, народите и религиите.
Но археолозите вярват, че Асара била специално място. Местните хора твърдят, че някога тук имало каменен релеф на божествен конник в естествен ръст. Голяма плоска скала, покрита със странни знаци, може да бъде интерпретирана като древен календар.
Размерите на Асара също са необичайни. Когато светилището било в своя апогей, то можело да съперничи по размер на Перперикон. Забележителното е, че в околностите на Асара са открити останките на близо 20 антични рудници за злато.
Следователно хълмът е бил не само важно светилище, но и крепост, която защитавала и контролирала местното производство и търговия със злато.
Древните траки изпитвали особено предпочитание към златото не само заради цената му, но и заради символичната му връзка със слънцето и Великия бог. Това вероятно обяснява и трите скални гробници, изсечени в скалите на Асара. Те вероятно били на местни владетели и символизирали съюза между Великата богиня и Великия бог, и вероятно божествеността, която вярващите в тях получавали след смъртта си.
Затова и напоследък обектът е известен като Град на слънцето.
English
Bulgarian