Когато пътувате днес по магистралите "Тракия" и "Марица", свързващи София и Истанбул, вие всъщност използвате стар римски маршрут: Виа милитарис, Военния път. Той прекосявал по диагонал Балканите от северозапад на югоизток и свързвал Централна Европа с Мала Азия през Босфора.
Старият римски път отдавна е изчезнал, но край автомагистрала "Тракия", край Ихтиман, още стоят останките на крепост, която римляните построили, за да защитава тази част от трасето на Виа милитарис.
Тя действително се нуждаела от защита – пътят тук минава през тесен проход. Контролът върху него бил изключително важен в случай на внезапно нападение. За империята щяло да е истинска катастрофа, ако варварите успеели да завземат прохода.
Пътят бил първото нещо, което римляните построили тук скоро след като установили контрол върху региона. Крепостта се появила вероятно през III в., когато заплахата от варварско нападение нараснала. Казвала се Соней. С времето името се трансформирало в Щипон. Век по-късно римският историк Амиан Марцелин разказва, че пътят бил разширен, за да пропуска колесници в мирно време, но в случай на нужда "бил затварян достъпът към него, толкова пъти били отблъсквани оттам велики пълководци и цели народи".
Крепостта оцеляла до Средновековието. Оставен без поддръжка, пътят започнал да се руши и постепенно изчезнал. Но крепостта стояла, защото била прекалено важна за новите силни на деня – България и Византия.
Известен вече като Цареви врата, през 986 г. проходът станал арена на важна битка между бъдещия български цар Самуил и византийския император Василий II. Самуил победил, а императорът едва успял да се спаси.
Крепостта била изоставена, след като Османската империя завладяла тази част на Балканите в края на ХIV в. През прохода продължавали да минават търговци, имперски служители, войници и пътешественици, но останките от римския път били в окаяно състояние. Ходенето по разкривените от времето каменни плочи на пътя било невъзможно, затова хората предпочитали да газят гъстата кал отстрани. Но останките от крепостта, със здравите ѝ стени и внушителната 18-метрова арка на главната порта, неизменно впечатлявали преминаващите, особено чужденците. Бележките и дневниците на чуждестранните дипломати, пътуващи към столицата на Османската империя между ХV и ХIХ в. днес са ценно – и тъжно – свидетелство за бавното разрушаване на крепостта до окончателното рухване на арката.
Чуждите пътешественици не само оставили описания на живописното запустение на крепостта. През ХVI в. един от тях пръв нарекъл руините Траянови врата.
Има ли наистина връзка между император Траян и прохода? Не е ясно. По някаква причина той е единственият римски император, чието име се запазило в колективната памет на балканските народи и е живо и днес в редица приказки и топоними.
Днес пътят към Босфора не минава край крепостта, а почти над нея, по единствения тунел на магистрала "Тракия". Археологическият обект е ясно отбелязан на пътни знаци край магистралата и лесно може да се посети.
Траянови врата след "реконструкцията"
За съжаление, днес Траянови врата е един от най-"добрите" примери за археологически обект, жертва на необмислена и зле изпълнена "реставрация". След края на строителните дейности крепостта е неузнаваема. От загадъчните, романтично обрасли с растителност стени, порти, арки и проходи на крепостта не е останало нищо. На тяхно място виждате изобилие от пресен хоросан и нови, лъскави тухли.
И все пак посещението на Траянови врата си заслужава. Когато сте в тесния проход, сред гъстите гори на Ихтиманска Средна гора, и слушате шепота на дърветата и близката река, лесно ще се върнете назад към римското минало на това място, когато колесници се клатушкали по здравия римски път, пътници почивали в близкия хан, а войниците от крепостта били нащрек да отблъснат всеки, дръзнал да оспори римското господство върху тази част на Балканите.
English
Bulgarian