Свещен лов, Александровска гробница
Преди около 4000 години земите на съвременна България били обитавани от народ, който строял укрепления и градове, погребвал мъртвите си в монументални гробници, пиел вино от златни и сребърни съдове и поддържал активни търговски и политически връзки с древните гърци и римляни, с персите, скитите и древните македонци.
Това били траките.
Днес името им е непознато за широката публика извън Югоизточна Европа. Траките строели за вечността – особено когато ставало въпрос за гробници и светилища, – но живеели твърдо в настоящето и понеже така и не разбрали колко е важно да записват историческите си дела, не са ни оставили почти никакви писмени свидетелства за своята история и религия. Затова, като се изключат вълнуващите археологически обекти и съкровищата на траките, животът на този древен народ остава малко или много загадка за нас.
Това, което знаем със сигурност, е, че траките са индоевропейски народ, който започнал да се обособява като етническа група в средата на II хил.пр.Хр. Дали този народ се е появил постепенно през хилядолетията от най-старото неолитно население на Югоизточна Европа? Или е потомък на пришълците, които променили завинаги демографията в региона на прехода между Халколита и Бронзовата епоха през първата половина на IV хил.пр.Хр.? Тези въпроси нямат еднозначен отговор.
Тракийски скални ниши край Долно Черковище
Древните гърци, които са ни оставили най-много исторически свидетелства за своите тракийски съседи, наричали Трайке или Траке земите на североизток от техните собствени територии. Хората, които живеели в тях, били съответно наречени траки.
Има няколко теории за значението на името "траки". То може да е елинизирана форма на местен етноним, който вероятно е свързан с древната Троя и троянците. Омир, който дава първите писмени сведения за траките, казва, че те били съюзници на троянците по време на прословутата война. Царете им Резос, Пейрос и Акамас се сражавали срещу гърците, а Резос бил прочут с красивите си бели коне.
Според друга теория първоначално "тракийски" означавал "смел" и "дързък", но с времето думата сменила значението си на "див" и "необуздан". Според една антична история, Тракия, земята на траките, била наречена на нимфата Траке, която била могъща магьосница и използвала познанията си за билките, за да твори добрини или злини според настроението си.
Траките обитавали обширната територия между Карпатите, Черно море и Бяло море с островите Тасос и Самотраки и теченията на реките Струма и Морава. Днес тези земи са в териториите на България, Северна Гърция, европейска Турция, Южна Румъния и части от Сърбия и Северна Македония. Сърцевината на тракийските земи е изцяло в България.
Бронзова матрица в т.нар. зверинен стил от началото на V в.пр.Хр. Такива матрици били използвани за изработката на декоративни орнаменти и конски сбруи. Артефактът е открит край село Гърчиново, североизточна България, и хвърля светлина върху влиянията, които тракийската култура изпитва през този период. До неотдавна учените спореха дали матрицата е била направена от тракийски или от скитски майстор, но днес повечето от тях смятат, че тя е направена в гръцко ателиа в скитските земи някъде по северния бряг на Черно море. Как и защо матрицата е попаднала в земите на траките остава загадка
Траките били прословути с нежеланието си да се обединят в единна политическа сила. Те били разпокъсани в многобройни племена – според различните източници броят им варирал между 22 и 80 – и всяко от тях имало своите аристократи и владетели. Най-значима историческа и археологическа следа са оставили племената на одрисите, бесите, трибалите и гетите.
Земите на траките били богати на природни ресурси. Гъстите гори им давали дивеч и дървесина, а мините по планините – мед, желязо, злато и сребро. Целебните минерални извори били привлекателно място за заселване, а плодородната земя раждала прочутите зърно, коне и лозя, от които правели силно вино.
На прехода между II и I хил.пр.Хр. траките преживели ключова технологична революция. Желязото изместило бронза като основния метал за изработката на оръдия на труда и оръжие. Новият метал улеснил неимоверно обработката на земята и сеченето на дървета и тракийското общество, което дотогава изработвало само толкова храна и предмети, колкото му трябвало, за да живее, се оказало с излишък от стоки, които можело да продава на пазара. Новите оръжия убивали хора много по-ефективно и понеже тракийските аристократи гледали на лова, войната и грабежа като на единствените занимания, достойни за социалната им позиция, те значително увеличили богатството си.
Скалният град Перперикон
Желязото променило и културата на траките, защото улеснило строителството на мегалитни паметници. През този период траките построили стотици долмени, започнали да дълбаят скални гробници и ниши и покрили с канали и ритуални басейни повърхността на старите скални светилища, разположени на забележими върхове и възвишения.
Всекидневните предмети също се променили. Накитите, керамиката и оръдията на труда станали по-фино изработени и практични.
До средата на I хил.пр.Хр. траките стояли извън прожекторите на историята, но през VII-V в.пр.Хр. това се променило. Гърците започнали да колонизират бреговете на Бяло и Черно море и постепенно изместили траките от Тасос и Самотраки. Преди да се отправи на военния си поход към Гърция, персийският цар Дарий I (550–486 г.пр.Хр.) завладял значителна част от Югоизточна Тракия.
Тези събития променили живота на траките. В края на VI в. и началото на V в.пр.Хр. племената на дероните, ореските и леите започнали да секат собствени пари – признак за икономическа и политическа еманципация. Едно от най-важните съкровища на тракийски монети е открито при село Величково, Пазарджишко. То включва девет сребърни монети, всяка от които тежи около 40 гр.
Шлем и ризница, отрити в гроба на тракийски аристократ от средата на IV в.пр.Хр. край селата Маломирово и Златиница. Покойният е бил на възраст 18-20 години и е бил висок 1,84 м. Бил е погребан с красическия извит тракийски меч махайра, 177 бронзови върхове за стрели, седем копия, плетена желязна ризница и бронзов шлем, украсен с триглава змия. В гроба е бил положен и сребърен наколенник с позлата и изображение на човешко лице
Скоро след това Херодот в своята "История" съобщава за траките нещо впечатляващо. Той казва, че те били най-многобройният народ в света след индийците. Днес мнозина гордо цитират тези думи на Херодот в туристическата и популярната литература. Траките наистина били по-многолюдни от гърците, но не можели да се мерят по многочисленост със скитите и келтите. Смята се, че населението на древна Тракия е наброявало между 800 000 и 1 милион души, но числото може и да е по-голямо.
Това население не било равномерно разпределено. Земите северно от Стара планина били по-слабо населени, защото били по-уязвими на нападения през Дунава, а и климатът бил по-суров. Забележителното обаче е, че повечето тракийски съкровища са открити тъкмо в този регион.
Гъстотата на населението южно от Стара планина била по-голяма, което обяснява защо там има и повече тракийски археологически обекти – мегалити, монументални гробници, светилища, крепости. Тези земи били по-близо до гърците и се влияели по-лесно от тяхната цивилизация. В края на VI и през ранния V в.пр.Хр. в тях се родило първото и най-голямо политическо образувание, създавано някога от траките.
Мъжът от Маломирово и Златиница бил погребан не само с оръжие, но и със скъпи предмети като този красив златен венец, златен пръстен, изобразяващ как получава безсмъртие от Великата богиня, и комплект сребърни и позлатени съдове за пиене. Над гроба му били принесени в жертва кучета и коне. В продължение на няколко години след погребението могилата му била център на ритуална дейност
Това било Одриското царство на цар Терес I, който според някои източници живял 92 години и водел агресивна външна политика, но се хвалел, че когато не бил на лов или на война, бил неразличим по външност от собствените си коняри.
През V и IV в.пр.Хр. Одриското царство било важен играч на международната политическа сцена, като ту подписвало мирни договори, ту воювало с Атина и антична Македония. Одриското царство изживяло зенита си през IV в.пр.Хр. при царете Ситалк и Севт I и се разпростряло далеч на югоизток, югозапад и североизток на Балканите. То било толкова могъщо, че дори гръцките колонии по Беломорието му плащали данък.
Нещата се променили в средата на IV в.пр.Хр., когато и Филип II Македонски и синът му, Александър Велики, нахлули в Тракия. Македонската окупация и в двата случая не траела дълго, но оказала силен ефект на местната икономика, градско планиране и култура. На местата на по-ранни тракийски селища, например, били основани нови градове – като Филипопол, наречен на самия Филип II.
Смъртта на Александър Велики през 323 г.пр.Хр. сложила край на неговата империя. Мегадържавата се разпаднала на няколко части. Тракия била дадена на Лизимах, един от генералите на Александър, но траките видели в тази промяна възможност да си върнат независимостта. Лизимах напразно опитвал да се закрепи в източните Балкани. През този период Тракия започнала да се отдалечава от космополитния елинистически свят с неговото свободно движение на хора, стоки, мода и идеи.
Долината на тракийските царе
В Тракия се появили множество независими държавици и урбанизацията изживяла разцвет. Гробовете станали по-богати, пълни с луксозни и вносни всекидневни предмети, оръжие и накити, които показвали нарасналите финансови възможности на елита. Одриският цар Севт дори си построил столица по примера на късноелинистическите владетели – и подобно на Александър Велики му дал името си.
В началото на III в.пр.Хр. келтите нахлули в Тракия и дори си създали царство в нея. Засега обаче остава неизвестно къде се е намирала столицата им Тиле. Пришълците оказали силно влияние на местната култура, като внесли елементи, типични за Средна Европа, като нови модни тенденции в бижутата и въоръжението – основно при фибулите (игли брошки), щитовете и мечовете.
След средата на III в.пр.Хр. Тракия постепенно започнала да запада. Тенденцията продължила до I в.пр.Хр. През този период тракийските племена постоянно воювали помежду си и с гръцките колонии по Черноморското крайбрежие. Тракия станала арена и на бруталните междуособни войни между наследниците на Александър Велики. Макар да била част от елинистическа цивилизация, тя си оставала нейна периферия, далеч от славните центрове на културата и търговията в Египет, Близкия изток и средиземноморските острови.
Затова през този период много тракийски градове били изоставени и разрушени и все по-малко аристократи можели да си позволят да строят богати гробове и гробници. Обикновените хора обеднели.
Скалното светилище на Зайчи връх при античния град Кабиле, край Ямбол
През I в.пр.Хр. римляните започнали постепенно да покоряват тракийските земи, като използвали всички политически средства, за да постигнат целта си – от война до подкупване на тракийски владетели и от дипломация до насъскване на местните аристократи един срещу друг. Към 45 г.сл.Хр. цяла Тракия вече била подчинена на римляните, разделена в провинциите Македония, Мизия, Тракия и Дакия. Траките загубили независимостта си и станали поданици на империята.
Някои от тях решили, че новият начин на живот не е за тях, и се оттеглили в планините, където станали мигриращи скотовъдци и запазили езика и традициите си. Други останали в градовете и в селата в равнините и се възползвали от възможностите, които давал животът в космополитната империя. Те станали търговци, войници и администратори, като богатия тракиец, погребан в Източната могила на некропола край Караново. Тези хора научили гръцки и латински и се молели и на старите, и на нови богове. След IV в. започнали да приемат и християнството.
В хилядолетната си история траките така и не успели да създадат жизнени градове държави, които да черпят живителни сили и мощ от търговия и война, като гърците, или стабилно царство, като македонците.
Тракийското общество били доста просто устроено. То било разделено на елит от благородници, воден от цар, и мнозинство от свободни земеделци, скотовъдци и занаятчии. Робство имало, но то не можело да се мери по мащаб с това в развитите робовладелски общества на Гърция и Рим. В Тракия робите били основно военнопленници и те били третирани по-скоро като слуги.
Римляните превърнали тракийския град Пулпудева в мултикултурен център, известен с имената Тримонциум и Филипопол. Това е предшественикът на днешен Пловдив
Тракийските жени имали повече права от гръцките си посестрими. За разлика от гъркините, които прекарвали живота си, затворени зад стените на домовете си, тракийските момичета имали значителна свобода, преди да се омъжат. Полигамията била обичайна сред тракийския елит.
Тракийските аристократи, разбира се, живеели доста по-добре от обикновените хора. Значителна част от живота им преминавала в лов, пирове и войни.
Траките се славели като смели воини и през цялата Античност били надежден източник на наемници. Най-войнствените племена били бесите и трибалите. Спартак, който потопил Римската империя в хаос и страх през 74-71 г.пр.Хр. с въстанието на гладиаторите, бил трак.
Траките обичали виното и шокирали гръцките си съседи с навика си да го пият неразредено с вода. В действителност тракийското вино не било толкова гъсто и силно като гръцкото. Траките правели и вид бира от ечемик, която пиели със сламки.
Наркотичните вещества, вероятно канабис, също били част от тракийския начин на живот. Античните историци свидетелстват, че семената и стъблата на конопа били хвърляни в огъня, и събралите се около него мъже се опиянявали от дима.
Под водите на язовир Копринка се крие цял тракийски град - Севтополис
Какво се случило с траките, когато Античността приключила?
По това време много от тях вече били дотолкова романизирани, че били изгубили своята специфична култура и език и станали интегрална част от имперското общество до пълното им претопяване. Мнозина загинали при варварските нашествия на Балканите през III-VII в.сл.Хр. След края на VII в. значителна част от Тракия била включена в една млада и амбициозна държава – България. Останките от траките се смесили с новодошлите народи на славяните и прабългарите и заедно образували основата на съвременните българи.
Траките били напълно забравени през Средновековието и османския период, но от ХIХ в. археологията и историята извадиха този вълнуващ древен народ от забравата.
The existence of the Thracians was all but forgotten in the Middle Ages and during the Ottoman rule, but since the 19th Century archaeology and history have discovered more and interesting parts of this ancient people's heritage in Bulgaria. With this book, published with the support of the America for Bulgaria Foundation, it is now yours to explore.
English
Bulgarian