През 341 г.пр.Хр. прочутият атински оратор Демостен (онзи, който се упражнявал, като говорел срещу морските вълни с уста, пълна с камъчета), произнесъл особено пламенна реч. Тя била насочена срещу македонския цар Филип II. "Нито един човек не би бил толкова глупав да повярва, че Филип желае онези окаяни паланки в Тракия – защото как другояче могат да се нарекат Дронгилон, Кабиле, Мастейра и други селища, които е окупирал и укрепява в момента? – и понася мъки, зимни бури и смъртна опасност, за да ги превземе, той не желае атинските пристанища, докове и бойни галери, сребърните рудници и другите източници на богатство, но ще ви позволи да ги задържите, докато той прекарва зимата в онова чистилище заради ръжта и ечемика в тракийските хамбари."
Това увъртяно изречение от речта на Демостен "За Херсонес" е доказателство не само за далновидната политика на македонския цар, чието завоевание на Тракия направило възможно по-късно синът му Александър да стане известен с прозвището "Велики". То е и доказателство за съществуването на три тракийски града, посочени с техните имена.
Въпреки презрението на Демостен Дронгилон, Кабиле и Мастейра не ще да са били толкова окаяни, щом са привлекли вниманието на Филип. От трите най-привлекателен за съвременният посетител е Кабиле. Първият човек, който свързал "паланката" от речта на Демостен с развалините в подножието на Зайчи връх край Ямбол бил чешкият учен Константин Иречек през 1888 г.
Кабиле бил център на икономическа и царска власт в предримска Тракия. Той сечал собствени монети и бил седалище на местна династия. През 72 г.пр.Хр. бил завладян от армията на Марк Теренций Варон Лукул по време на кампанията срещу гръцките колонии по Черноморието. През 44-46 г.сл.Хр. Кабиле станал част от империята.
Данните за това как е изглеждал животът в Кабиле през първия век под римска власт са оскъдни. Вероятно след похода на Лукул градът преживял период на упадък, подобно на някога процъфтяващите черноморски колонии като Аполония.
През 136 г. Кабиле отново се оживил, този път като седалище на помощна военна част. Известни са ни имената на две военни подразделения, които са били разквартирувани в него: кохортите II Lucensium и I Athoitorum. Между III и средата на V в. Кабиле се превърнал в истински град. Той бил опустошен на няколко пъти при варварски нашествия, но винаги успявал да се въздигне от пепелищата и да подсили укрепленията си. Последният час на римския град ударил при аварското нашествие от края на VI в.
Днес Кабиле е археологически резерват, който се простира на 60 декара. Върху тях са разположени останките на селищата от Елинистическата и Римската епоха; Зайчи връх с предполагаемо скално светилище на Кибела; и градските некрополи. Здравата крепостна стена, която се катери по склона на Зайчи връх, била издигната след нашествието на Филип II. Римските останки в града включват т.нар. кастел на възвишението Хисарлъка, което е оградено със собствена крепостна стена; сграда, идентифицирана като казарма; обществени бани; базилика. Извън лагера е открита втора, по-малка обществена баня. В подножието на Зайчи връх се намира голям хореум (обществено зърнохранилище). През IV в. Кабиле станал център на митрополия. Намерени са останките на епископска базилика от V в., която някога била украсена с мозаечен под.
Кабиле има собствен музей, който дава допълнителна информация за живота в града, включително последните находки от богатите му некрополи, открити при скорошното строителство на близката автомагистрала "Тракия". Край входа има реконструкция на антична дървена кула, която се използва като декор за исторически възстановки.
English
Bulgarian