На 19 април 1944 г. в Казанлък група войници копаели траншея в масивна могила с диаметър 40 м. Могилата се издигала край тухлените останки на изоставено тюрбе (светилище на мюсюлмански светец).
Изведнъж лопатите на войниците попаднали на каменна стена. Мъжете я разбили и попаднали в къс коридор. На пода лежали останките от разбита каменна врата. Фрески на сражаващи се мъже покривали стените.
Войниците веднага известили за откритието си директора на местния исторически музей – Димитър Чорбаджиев, известен повече с псевдонима си Чудомир. Той веднага разбрал, че войниците са направили важно откритие, и повикал археолози.
Копието на гробницата (вдясно) се намира до останките от отдавна изоставено османско теке
Изписаният коридор отвел археолозите в клаустрофобична камера с диаметър 2,65 м, височина от 3,25 м и форма на кошер. Тя била покрита с още по-впечатляващи фрески – един от най-добре запазените примери за антична живопис, откривани в Европа.
Стенописите от Казанлъшката гробница продължават да впечатляват. Сражаващите се мъже в коридора са като живи в необузданите си, енергични движения. Не е ясно какво точно изобразяват те – битка, която погребаният в гробницата някога е спечелил, или участници в ритуално сражение в негова чест.
Изпълнени с живот сцени са изобразени и в коридора на гробницата
В гробната камера, около ключовия камък на купола, три колесници се състезават във вечен бяг.
Основният фриз в гробната камера е причината Казанлъшката гробница да е задължителна за посещение. Той изобразява мъж и жена, които пируват, заобиколени от музиканти, слуги и красиви, чистокръвни коне.
Сцената далеч не изглежда изпълнена с веселие. Действително, Херодот разказва, че някои тракийски племена празнували смъртта на близките си, защото вярвали, че смъртта освобождава хората от мъките на живота и ги отвежда на по-хубаво място. Но по красивото лице на забулената жена, която седи до увенчания с венец мъж и е положила бялата си ръка в неговата, четем единствено скръб.
Покойният е изобразен обграден от богатства, слуги и чистокръвни коне
Значението на сцената е отворено за интерпретация. Тя може би изобразява погребалното пиршество за покойния, който след смъртта си ще се превърне в божество. Друго обяснение е, че тя показва митологизираното бракосъчетание на обожествения покойник и дъщерята на Великата богиня. Самата Велика богиня също присъства на стенописа – тя се извисява над всички и носи чиния с нарове – плод, асоцииран с отвъдното.
Каквото и да е значението на стенописите, майсторството на изпълнението им е безспорно. Гробницата вероятно е била изписана от гръцки майстор през първата половина на III в.пр.Хр.
През 1979 г. ЮНЕСКО включи Казанлъшката гробница в списъка на световното културно наследство. Стенописите обаче са прекалено уязвими и затова гробницата е затворена за посетители. Вместо в оригинала, туристите влизат в точно копие, което се намира на няколко метра встрани.
Флорални орнаменти от стенописната украса на коридора на гробницата
English
Bulgarian