Когато Арда, която лъкатуши през Родопите от запад на изток, най-сетне се освободи от прохладните прегръдки на язовирите Студен кладенец и Кърджали, тя започва да тече, бавна и спокойна, през широка долина и край град Маджарово. Заобиколена от нивя, тополи и сините ридове на околните възвишения, Арда се точи под небе, пълно със силуетите на грабливи птици, включително застрашените от изчезване египетски лешояди.
Буколичната атмосфера и единственият в България резерват за лешояди правят Маджарово едно от най-добрите места в страната за селски и зелен туризъм. Но в региона има и богато тракийско наследство, което заслужава специално внимание.
Концентрацията на исторически обекти от праисторията до наши дни в тази част на Родопите е логична – в продължение на хилядолетия Арда е била основен търговски маршрут между вътрешността на Горнотракийската низина и Босфора. Около Маджарово са открити останки на крепости, селища и един некропол. Никой от тези археологически обекти не е зрелищен колкото тракийските скални ниши, осеяли околността.
Тъмните петна на трапецовидните ниши, изсечени на стръмни и високи скали, са навсякъде около Маджарово. Една от най-внушителните групи се намира лесно. Около 100 ниши покриват варовиковото тяло на масивната скала Кованкая (Скалата кошер). Тя се издига край пътя за село Долно Черковище, на 20 км северозападно от Маджарово.
Скалните ниши при Долно Черковище
Действително с многобройните си дупки скалата изглежда като кошер. Една местна легенда обаче обяснява външния ѝ вид по друг начин. Според нея дупките в скалата са отпечатъците от копитата на коня на добронамерен великан, който обикалял региона и помагал на хората.
Още ниши, макар и не толкова зрелищни, има в местността Саръкая (Жълтата скала). На северозапад от Кованкая ще откриете Харманкая (Скалата харман) с останки от три скални гробници. Не бъркайте тази Харманкая със скалното светилище при Биволяне – това са два различни обекта.
Иманярите отдавна са "изследвали" тракийските обекти около Маджарово. Те продължават да вярват, че нишите са знаци, оставени от легендарния поп Мартин, които указват къде е скрил ограбеното злато от османските кервани с данъци.
За щастие, иманярите не са опустошили всичко. В местността Окопа през 1980-те археолозите откриха гробница от втората половина на I в.пр.Хр. Тя вече е била ограбена, но търсачите на съкровища не бяха намерили всичко в нея – археолозите попаднаха на над 350 апликации за дрехи, копчета и нишки от злато.
English
Bulgarian