Скалата харман. Лесно е да разберете защо жителите на село Биволяне са измислили това име за скалното светилище Харман кая. Най-запомнящото се нещо тук са двата големи кръга в скалната повърхност, които напомнят харманите, на които някога хората отделяли зърното от плявата.
Скалните кръгове на Харман кая обаче нямат нищо общо с вършеенето. Харман кая е важно и интересно тракийско светилище, което за щастие до голяма степен остава встрани от масовия турист заради близостта си до много по-известното светилище при Татул.
Подобно на повечето тракийски скални светилища, Харман кая е създадено на високо скално плато, което се издига на 50-80 м над речен меандър. Седловина, покрита с борова гора, го отделя от света. Както при всяко друго тракийско светилище, и тук посетителят има нужда от малко време, преди да започне да открива смисъл във фантасмагоричния пейзаж на Харман кая и странно оформените му скали. Издълбавания, ниши, канали, басейни и други се показват между тревите, храстите и дърветата.
Двата скални кръга на Харман кая са действително уникални за светилището. Първият от тях е овален, с диаметър 10 м и е наклонен на север. В повърхността му личат шест концентрични кръга. Западно от него, в извисяващата се скала, е изсечен "трон", който гледа на изток и североизток.
Вторият кръг е почти кръгъл, с диаметър 15 м и наклон на югозапад. По повърхността му са изсечени 11 концентрични кръга. Той също има "трон", който гледа на североизток.
Някои изследователи вярват, че каменните кръгове са изсечени през II хил.пр.Хр. и че са били използвани за астрономически наблюдения и изчисления на слънчевата година. Дали това е така, или кръговете са естествени – остава отворен въпрос. Около тях обаче има многобройни следи от човешка дейност – в камъка около тях са издълбани гробове, олтари и основи на сгради, а в скалите над реката е издълбана и гробница. Най-свещената част на обекта вероятно е тясна пещера, интерпретирана като символичната утроба на Великата богиня. Около нея са издълбани скални ниши.
Според Васил Миков – археологът, който пръв изследвал Харман кая през 1941 г., около светилището се виждали ясни следи от голям град с улици и жилища. Днес трудно ще различите нещо подобно.
Археолозите още не са разкопали Харман кая, но керамичните фрагменти, откривани около входа на свещената пещера, показват, че религиозната дейност тук започнала още през Халколита в края на V хил.пр.Хр. Най-късните следи от човешко присъствие са от I-II в.сл.Хр.
Светилището останало пусто и забравено през значителна част от Античността и през цялото Средновековие. През османския период мястото си възвърнало аурата на святост. На близък хълм се появили тюрбето (гробница) и текето (светилище) на мюсюлманския светец Елмалъ Баба. И днес то е популярно място за поклонение.
English
Bulgarian