Нито едно от скалните светилища, които са ни оставили траките, не може да надмине Белинташ (известно и като Беланташ) по отношение на количеството съвременни митове, които са се натрупали около него.
Разположено на стръмно скално плато, дълго 300 м, в Родопите, Белинташ е обявявано за: площадка за кацане на НЛО; звездна карта и астрономическа обсерватория; галерия от изсечени в скалите лица на тракийски богове; скривалището на златната колесница на Александър Велики или на 800 кг злато, които ще бъдат открити само след като платото убие осем, 10 или 12 души (броят варира). Всяка година се появяват нови разкази, свидетелства, теории и предсказания.
В интерес на истината Белинташ действително е вълнуващо място. Платото е разположено на надморска височина от 1225 м и се издига сред планинска долина, оградена от защитната стена на околните върхове. В повърхността му са изсечени канали и басейни. Когато светилището било активно, в тях вероятно се извършвали излияния с вино и кръвта на жертвени животни, или се е приготвяло свещено вино. Днес те зеят към родопското небе, пълни със застояла дъждовна вода..
Най-сакралната част на светилището, неговата "святая светих", е в тесния връх на платото, който зрелищно се издига над околността. До него водят метални стълби. Обрулената от вятъра скала е насечена от още канали, басейни, ями, основи на сгради и дълбоки цистерни. От нея се открива впечатляваща гледка към околните върхове и каменните покриви на селцата в подножието, а вятърът носи до ушите ехтящите звуци на далечни овчи стада, кучета и хора.
Две дълбоки пукнатини разделят скалата на три части. Най-изолираната от тях е увенчана с криво дърво и скала, в която някои различават чертите на човешко лице.
Името на Белинташ съчетава две думи – българската "бял" и турската "таш", камък.
Въпреки забележителния си външен вид Белинташ не е цялостно проучено. Най-значимите разкопки тук бяха проведени през 2010-те. Археолозите откриха, че първите поклонници са дошли на Белинташ много преди появата на траките, през Късния халколит, около 5000 г.пр.Хр. Религиозната дейност продължила от Късната бронзова епоха (ХVI-ХII в.пр.Хр.) до IV в.пр.Хр., когато светилището било разрушено при загадъчен конфликт. След няколко века тишина хората се завърнали на Белинташ около IV в.сл.Хр. Има данни за човешко присъствие и от османския период.
Археолозите съсредоточиха проучването си в подножието на най-свещената част от светилището. Там те откриха останките на масивна каменна стена и каменни стъпала, които водят до върха на платото.
Според някои, Белинташ е мястото, където се е намирал прочутият оракул на Дионис. Няма научни данни, които да подкрепят това твърдение.
Белинташ не е единственото място от религиозно значение в околността. На два съседни върха, приблизително на същата надморска височина като Белинташ, се намират скалният феномен Караджов камък, смятан за друго тракийско светилище, и Кръстова гора – един от най-популярните християнски поклоннически обекти в България.
Караджов камък е естествено скално образувание с впечатляващи размери и вид. Ако вярвате на съвременните истории, траките го почитали като "място на мъртвите". За тях Белинташ бил "място за живите", а Кръстова гора – "място за боговете". До Караджов камък се стига след преход от 2,5 часа по ясно маркирана пътека, която тръгва от Кръстова гора и минава през територията на ловно стопанство, обитавано от мечки, елени и глигани.
English
Bulgarian