Боговете в Римска България

Римската империя била изключително толерантна към различните религии, но при едно важно условие: всеки можел да се моли на което божество си иска, но бил длъжен да почита и култа към обожествения император. Този култ и култът към богинята Рома, която олицетворявала римския народ, били част от имперската пропаганда, която бетонирала римската власт в огромните владения, подчинени на императора.

Тази тактика работела при повечето поданици на императора, поне що се отнася до религиозните дела. Но две религиозни групи влезли в конфликт с централната власт тъкмо по този въпрос: юдеите и християните. Вярата им в един Бог, постулирана в Божите заповеди, станала повод за кървави събития, като разрушаването на Соломоновия храм в Ерусалим от римляните през 70 г.сл.Хр. и мъченическата смърт на хиляди християни през следващите три века. 

Ако не се брои това, религиозната толерантност и лекотата, с която хора и идеи пътували из империята, предизвикали разцвет на култовете и мистичните религии, миграцията на десетки богове и хибридизацията между пришълци и заварени божества.

​

Божество, Археологически музей Пловдив

Римска България не правела изключение. Старите вярвания оставали жизнени, а древните тракийски светилища увеличили пантеона на почитаните в тях божества, съчетавайки стари и нови богове. Разположени извън големите градове, тези светилища олицетворявали смесването на традиционната религия на местните траки и вярванията на цялата империя. Религиозният пейзаж бил по-ясно дефиниран в градовете. Те били центрове на официалния култ към императора със стриктната му йерархия от жреци и религиозни институции. 

Традиционната религия на траките включвала безименните Велика богиня и Велик бог, Тракийския бог конник и местната версия на Дионис като повелител на отвъдното. Тя останала широко популярна в селските региони, които били населявани основно от траки. Старите скални светилища в планините и т.нар. ямни светилища в равнините продължили да функционират и след римското завоевание. Старите вярвания останали живи и в градовете. Свидетелство за това са многобройните оброчни плочки с изображение на Тракийския бог конник, откривани при разкопките на римските градове. Понякога към името му били добавяни и местни епитети. 

Този синкретизъм на заварени и привнесени божества в Тракия не бил римско изобретение. Процесът на синкретизация започнал много по-рано, когато няколко гръцки богове и богини били присъединени към тракийската система от вярвания. Най-популярните от тях били Дионис, Аполон и Асклепий, Зевс и Хера, Афродита и нимфите. Те имали свои светилища, вярващите им посвещавали оброчни плочки, а градовете сечали монети с изображенията им.

​

Митра, Регионален исторически музей Русе

Култът към Дионис бил сред най-популярните в тракийските земи на Римската империя. Богът бил почитан в Тракия поне от времето на Херодот. През Римската епоха жреците на Дионис били на практика навсякъде. Светилища на бога са откривани и в сравнително затънтени места, като Малко Търново в Странджа, и в големи градски центрове, като Августа Траяна (днес Стара Загора). Оброчни плочки, украси за колесници, статуетки и предмети на бита, откривани в Римска България, често изобразяват Дионис в компанията на менади и силени. 

Богът на светлината и слънцето Аполон също имал много поклонници и често бил официалният култ на градовете. Там той дори измествал по-старите официални божества, като поглъщал имената, атрибутите и характеристиките им. Божественият покровител на Филипопол например бил Аполон Кендризос – второто име е всъщност местният епитет на Тракийския бог конник. През Римската епоха Аполон Кендризос играел толкова важна роля в живота на Филипопол, че градските спортни игри били наречени на него, а храмът и статуята му били изобразявани на местните монети. 

Хермес също бил популярен. Богът на пътуването и търговията имал отколешни връзки с тракийското общество – според Херодот той бил божественият покровител на тракийските аристократи. В Римска Тракия Хермес се появявал на монети и произведения на изкуството, в мраморни и бронзови статуи. Много обществени сгради били украсени с т.нар. херми – изображения на бога с две лица и еректирали фалоси. Минувачите – особено жените – ги докосвали с вярата, че това ще им донесе късмет и деца. Обичаят бил разпространен в цялата империя, а в големите градове били организирани годишни – и доста разюздани – процесии в чест на Хермес.

Херакъл, който в гръцкия пантеон е полубог, бил почитан в гръцките колонии по Черно море преди идването на римляните. През Римската епоха култът му проникнал във вътрешността на Тракия. Находки от съвременна България – основно бронзови статуетки – показват, че култът към Херакъл привличал привърженици бавно, с романизацията на градовете, а след това и на провинцията. Поклонниците му били основно мъже, а малцината траки сред тях били предимно романизирани. 

​

Трите нимфи, Регионален исторически музей Русе

През Античността хората били също толкова загрижени за здравето си, колкото сме и ние. Затова един от най-разпространените култове бил към гръко-римския бог на здравето Асклепий, синът на Аполон. Обичайно го изобразявали на оброчните плочки и релефи като брадат мъж с жезъл, около който е увита змия. Заедно с него била почитана и дъщеря му Хигия. На тях били посветени много светилища, където хората оставяли оброчни плочки и изображения на онази част от тялото си, която божеството било изцелило – като ръце и крака. Асклепий и Хигия били особено популярни в балнеоложки центрове, като Пауталия (днес Кюстендил), и често били изобразявани на местните монети. Във Филипопол Аполон и Хигия, заедно с още няколко здравеносни божества, били изобразени на изящен мраморен релеф. Днес той е изложен в Регионален археологически музей – Пловдив. 

След като римляните установили властта си над Тракия, имиграцията на чужди божества там се засилила. Новите пришълци идвали от места като Близкия изток, Египет и Галия. Най-могъщият от тях обаче пристигнал от Рим. 

Този нов бог бил императорът. Култът към императора бил строго организиран в широка мрежа от градски и провинциални жреци и институции. Жреците на императора – кой точно бил настоящият император нямало особено значение – не получавали заплащане. От тях дори се очаквало да финансират със собствени средства строителството на храмове на императора, да издигат статуи на него и на членовете на семейството му и да организират събития в негова чест – като спортни игри. Въпреки това титлата носела изключителен престиж и била силно желана от онези, които можели да си го позволят.

В провинция Тракия култът към императора се организирал от Съюза на тракийските градове. Почти винаги върховните жреци на култа били богати римски граждани. На местно ниво обаче организациите били отворени към хора с по-нисък социален статус и неримски граждани. Единственото изискване към членовете на тези асоциации било да са платежоспособни. Затова и броят на тези организации започнал да расте. Знаем, че от т.нар. герузии е имало в градове като Филипопол, Сердика, Пауталия, Августа Траяна. В Никополис ад Иструм имало организация на певци на химни, посветена на императорския култ. В театъра на Филипопол имало места, запазени за членовете на организацията на филокесарите – обичащите императора.

​

Артемида, Регионален исторически музей Русе

В продължение на три години храмът на Аполон Кендризос във Филипопол бил посветен и на император Елагабал, а градът получил титлата неокор – град, в който има официален култ към императора. Били организирани специални игри в чест на императора, който вероятно присъствал лично на събитието. Но когато Елагабал умрял, наследникът му спрял култа към него и лишил Филипопол от неокорския му статут.

Досега в Римска България са открити малко следи от храмове на императора, основно в Деултум (край Дебелт), Никополис ад Иструм и Августа Траяна. Епископската базилика във Филипопол вероятно е построена върху останките на храм на императора. 

Във всеки случай жителите на Римска България нямали нужда от храмове, за да изразят любовта и почитанието си към обожествените си императори – статуи на настоящия владетел и членовете на семейството му били издигани на публични места. Обикновените хора масово копирали прическите и начина, по който били оформени брадите. Днес ние откриваме тези отражения на имперската мода в Рим в портретите по надгробните паметници от балканските провинции.

Трети век бил време, в което силата на Рим западала. Нестабилността принудила градовете да се състезават за това кой от тях ще покаже верността си към императора по най-зрелищния начин. Тази мода създавала изключителни затруднения, защото императорите идвали и си отивали с главозамайваща скорост и всеки от тях полагал усилия да изтрие всяка следа от предшественика си. Статуи на императори с възхваляващи надписи били издигани само за да бъдат съборени няколко месеца по-късно. В Пловдив е открит интересен пример за тази практика. Археолозите открили постаментите на статуите на император Максимин Трак и сина му, които някога стояли на градската агора, преизползвани като строителен материал за античен мост. Надписите им били небрежно изтрити. Това се случило, след като Трак бил свален от власт през 238 г. – годината на шестте императори. 

Другите божествени имигранти в Римска България пристигали основно от Близкия изток и Египет.

​

Тракийски бог конник, Регионален исторически музей Русе

Фригийската Кибела, известна и като Майката на боговете, имала последователи по Черноморския бряг още през Елинистическата епоха, както личи и по богатия храм на богинята в Дионисопол (днес Балчик). Култът към нея обаче набрал истинска популярност през Римската епоха.

Друга пришълка била т.нар. Сирийска богиня. Следите от култа ѝ в България са малко, а според някои теории тя би могла да е Атаргатис, върховната богиня на антична Сирия. Тя не пристигнала в тракийските земи сама, а с колега. Юпитер Долихен бил смесица между върховния римски бог Юпитер и сирийския Баал и бил изобразяван като брадат мъж с фригийска шапка и панталони. Култът към него бил привнесен в провинция Долна Мизия от войниците в имперските легиони и бил мистериален – вярващият трябвало да бъде специално посветен, преди да получи достъп до тайното учение на религията. 

Случаят със Сабазий е по-особен. Смята се, че мистериалният му култ е възникнал в Тракия и бил привнесен в Мала Азия преди началото на новата ера. Там се променил и през Римската епоха бил пренесен обратно в родината му. В Тракия Сабазий имал много последователи, които му посвещавали благодарствени надписи и специфичните статуетки на бронзови ръце, извършващи благославящ жест. Досега в пределите на Римската империя не е открит нито един храм на Сабазий, но без съмнение в Сердика, където култът е бил особено популярен, е имало такъв.

Митра, популярният зороастрийски бог, почитан от римските войници, имал последователи по протежение на милитаризираната дунавска граница и навсякъде, където имало дислоцирани военни части. Култът му бил разпространен и в Никополис ад Иструм и Филипопол, намирайки привърженици сред занаятчиите и търговците от Мала Азия. 

Култът към Митра бил забулен в тайни, а посвещаването в мистериите му имало седем степени на инициация. Знае се, че божеството било почитано в подземни храмове, които наподобявали пещери. В тях имало релефи, които изобразявали как богът се ражда от скала, принася в жертва бик, пирува. По тракийските земи храмове на Митра вероятно е имало в Пауталия, Сердика и Филипопол. 

Войниците по дунавската граница почитали и т.нар. Дунавски конник. Всъщност конниците са двама и вероятно представляват божествените близнаци Кастор и Полукс. Те били изобразявани на стели и малки плочи, изправени от двете страни на богиня, с тялото на паднал мъж в краката. В България повечето от тези находки са от региона на Ескус. 

Войниците донесли в Римска България и култа към Епона, келтската богиня покровителка на конете, магаретата и мулетата. 

​

Митра, Археологически музей Варна

От Египет в Римска България дошли култовете към Изида, Серапис, Анубис и други. Изида била богиня на плодородието и станала популярна в Рим много преди края на Републиката, а сред поклонниците ѝ били императори като Калигула, Домициан, Хадриан и Галерий. Изида неизбежно пристигнала и в Тракия. В региона са намирани посветителни надписи, статуетки и специфичния за култа ѝ систрум – ударен музикален инструмент. 

Жителите на Римска България не разчитали само на организираната религия. Понякога те търсели сбъдване на надеждите си за по-добър живот в суеверията. Когато търсели съвет или се чудели какво решение да вземат, хвърляли ашици. Също като съвременните зарове, всяка страна на ашика имала определена цифрова стойност. Сумата от стойността на всички ашици се събирала и полученият резултат се тълкувал. Амулетите били широкоразпространени. Изработени от полускъпоценни камъни, керамика или метал, те изобразявали митични създания и съдържали заклинания за здраве и късмет на онзи, който ги носи. Имало и проклятия. Те били записвани на олово и призовавали за неописуеми страдания на враговете и съперниците на човека, направил заклинанието. 

Юдаизмът и християнството проникнали в земите на съвременна България рано.

Във Филипопол са открити останките на богато украсена синагога, която функционирала между II и VI в. Тя е свидетелство както за религиозна толерантност (евреите в града имали и средствата, и свободата да си построят храм в най-престижния квартал на града), така и за преследване – синагогата била разрушена в разгара на официалната антиеврейска политика в империята през V в. След това била възстановена. 

​

Мозайка, изобразяваща менора, от античната синагога на Филипопол, Археологически музей Пловдив

Според легендите, християнството пристигнало в Римска Тракия още към края на I в. През следващите векове общността нараснала и мнозина от нейните представители станали мъченици по време на преследванията при управлението на Диоклециан. Тридесет и седем мъченици от Филипопол били екзекутирани по негова заповед, а по-късно местната християнска общност им посветила светилище. В Дуросторум (днес Силистра) 12 християни изгубили живота си заради вярата си в Христос. 

През 313 г. император Константин I легализирал християнството, а в края на века Теодосий I го направил единствената официална религия в империята, забранявайки езическите практики. 

Промяната стимулирала разпространението на християнството и след известен период на недостиг на църкви за новите вярващи към края на V в. в Римска Тракия се появили разкошни базилики. Често те били построени върху развалините на стари езически светилища.

​

Епископската базилика на Филипопол

Легализирането на християнството довело до някои проблеми. На църквата и властите им било трудно да решат кои от многобройните клонове и учения на младата религия били истинни и кои трябвало да бъдат забранени като ереси. Римска България не останала встрани от религиозното брожение. През IV в., например, Филипопол бил център на арианството – учение, според което Бог Син бил подчинен на Бог Отец и Светия дух. Арианите били толкова много, че когато през 343 г. в Сердика църковен събор с представители от цялата империя заклеймил учението им като ерес, те си направили контрасъбор във Филипопол. На него присъствали 76 ариански епископи, а сам епископът на Филипопол председателствал сбирката. Гражданите на Филипопол запазили афинитета си към алтернативните учения и през следващите векове. През Средновековието градът станал център на павликянската ерес.