Къде са живели траките?

На пръв поглед въпросът е странен. Траките, които са ни оставили толкова вълнуващо наследство от монументални гробници, скални светилища и богати съкровища, със сигурност трябва да са строили градове. 

И все пак има малко селища на траките, които можете да посетите днес. Много от тях са безвъзвратно изгубени, защото никога не са били особено внушителни и са били изградени от нетрайни материали. Други са били разрушени от земетресения и нашественици, или дори са били потопени от язовири.

Към средата на II хил.пр.Хр. населението на Тракия все още живеело в старите селищни могили, създадени от векове постоянно обитаване на едно място – като селищната могила край Караново, Новозагорско.

Но икономиката на Тракия се променила между ХVI и ХII в.пр.Хр. през Късната бронзова епоха. Старите оръдия на труда и оръжия от арсеников бронз били заменени с по-ефективни инструменти от калаен бронз. Промяната положила началото на нов начин на живот. Хората изоставили старите селищни могили и започнали да обитават открити селища в равнините и край реките.

Новите селища били просто устроени, с разпръснато застрояване и без каквито и да било белези за архитектура или базови укрепителни съоръжения като външни стени, ровове или валове. Състояли се от шепа къщи, всяка със собствен малък двор, и съществували за кратки периоди от време. Обитателите им били скитащи земеделци и лесно ги напускали, за да се преместят да живеят другаде.

Тези селища останали доминиращият начин за живот в Тракия през цялото I хил.пр.Хр. и изчезнали едва когато пристигнали римляните. 

През втората половина на II хил.пр.Хр. в тракийските земи се появил нов вид – укрепени селища. Те били разположени по естествено защитени възвишения в планините и хълмистите райони. Най-много от тях са намерени в Родопите, Сакар, Странджа и Стара планина. 

Траките построили здрава крепост, известна днес като Ченгерско или Вълчаново кале, на върха на скалата Лъвската глава в резерват Ропотамо

Някои от тези укрепени селища били използвани от обитателите на близките открити селища като убежища в случай на опасност. Други охранявали важни планински проходи. Трети били обитавани от миньори, като укрепеното селище на хората, разработващи античната мина в местността Ада тепе край Крумовград в Родопите. Предполага се, че в тези примитивни укрепления живеели местни господари и племенни вождове. 

Археолозите са идентифицирали и трети тип селища в Тракия. Те съществували около големи и популярни мегалитни светилища, като тези при Перперикон и Глухите камъни в Родопите.

Независимо къде живеели траките, къщите им изглеждали в общи линии еднакво – малки колиби и полуземлянки с едно или две помещения. Жилищата им били строени основно от леки материали като колове и стени от плет, обмазани с глина или кал. Малко къщи имали каменни основи. 

Затова днес селищата на траките се откриват трудно. Археолозите се смятат за късметлии, ако при разкопки попаднат на останки от опожарено или изгоряло селище – в тези случаи огънят изпича и втвърдява глината и калта и така създава скромна, но видима следа от човешко присъствие.

Вътрешността на ранните тракийски домове била толкова скромна, колкото била и външността им. В тях имало глинено огнище, комплект хромелни камъни за мелене на зърно, няколко керамични съда. Понякога плоски камъни служели за маси.

Този скромен начин на живот започнал да се променя през VI и V в.пр.Хр., когато се появили първите тракийски държавни образувания, търговията станала по-интензивна, стандартът на живот на елита се повишил и в тракийските земи започнали да проникват гръцки занаятчии, продукцията им и гръцките моди.

Първите тракийски царе започнали да си строят укрепени резиденции. Гръцкият историк Теопомп пише, че тракийският цар Котис I (383-359 г.пр.Хр.) обхождал владенията си и си построил няколко временни резиденции на места с гъсти гори и изобилие от водоизточници.

Тези селища били малки, построени на високи, естествено защитени хълмове и възвишения. Най-добрите примери за тях са крепостите в Средна гора: Кози грамади край Хисаря, Смиловене край Копривщица и Васил Левски край Карлово. Масивните им стени били изградени от едри ломени камъни и в основата си достигали широчина от 3 м. Селище от този тип е открито и в полите на Сакар, край село Княжево. То било значим стратегически и икономически център.

Проучването на тези селища продължава и днес. Предварителните данни показват, че траките започнали да се стремят към по-впечатляваща архитектура. Някои от сградите в тези укрепления имали поне два етажа.

За да защитават своите държавици и търговия, траките продължили да строят укрепления около важните пътища. Останките от такива селища са открити при Чертиград, край Етрополе; Лексовец, край Берковица; Голям Острец, край Троян, и други. 

Скалният град Перперикон

През този период започнали да се появяват и първите истински градове в Тракия. Те били построени по план, имали специални административни, религиозни и дворцови сгради, улици и канализация. Повечето от тези градове са откривани в Южна Тракия, по бреговете на плавателните тогава Марица и Тунджа: Кабиле край Ямбол, Филипопол (Пловдив), Пистирос край Ветрен.

Някои от тези градове били създадени, за да са център на политическа власт. Други се появили около популярни светилища или значими търговски средища. Пистирос например всъщност бил емпорион (тържище), основано от гърците дълбоко във вътрешността на Тракия. 

Укрепената площ на тези градове варирала между 50 декара (Севтополис) и 500 декара (Кабиле). Укрепленията имали кули, бастиони, укрепени порти и понякога ровове. Стените били от кирпич върху основа от камъни. През вековете природата все пак излязла по-силна. Днес от някога здравите укрепления са останали само основите. Най-добре запазените примери за тракийски укрепления от този период са от Перник и Пистирос.

Между последните десетилетия на IV и средата на III в.пр.Хр. градовете в Тракия процъфтявали. Появявали се и нови. Най-добре проученият от тях е Севтополис край Казанлък, който днес се намира под водите на язовир Копринка.

Севтополис бил основан от цар Севт III (330-300/295 г.пр.Хр.) по примера на елинистическите владетели от епохата. Градът бил построен в съответствие с градоустройствените принципи и архитектура на Източното Средиземноморие и вероятно бил проектиран от гръцки архитекти. Севтополис имал площад и царска резиденция, а богатите граждани живеели в просторни къщи с вътрешни дворове с колонади.

​На хълма Небет тепе в Пловдив била построена тракийска крепост, върху която по-късно се появили римски и средновековни укрепления. През 342 г.пр.Хр. македонският цар Филип II превзел града, но скоро той отново си възвърнал независимостта и се превърнал в едно от основните селища на тракийското Одриско царство

Един голям тракийски град не бил построен по този начин: градът при Сборяново, който може би е бил столицата на гетите Хелис. При него най-важният фактор били сигурността и защитата на обитателите. Затова те живеели зад защитата на две крепостни стени на възвишение над река. 

Планировката на тракийските селища и артефактите, намирани в тях, разкриват социалната структура на обществото, което ги създало. В градовете и укрепените селища живеели аристократите, царете и войските им. Занаятчиите обитавали външните квартали, а селяните – откритите селища.

Постоянните конфликти между тракийските племена и хроничната неспособност на траките да се обединят в една държава не позволили по-нататъшното развитие на градския живот в Тракия през последните векове от I хил.пр.Хр. И Севтополис, и Хелис били изоставени по-малко от 75 години след основаването им и никога повече не се възродили. 

Икономическата и политическата криза през този период изиграли решаваща роля и за упадъка на тракийския градски живот и селища. Това продължило до I в.сл.Хр., когато римляните пристигнали и наложили на местното население своята система на управление с градове, военни лагери и тържища.