Животът в Римска България

Скоро след като Тракия влязла в пределите на Рим, в нея настъпили редица промени, иновации и моди, които радикално преобърнали живота. 

Старите тракийски селища, като Филипопол (днес Пловдив), били преобразени с нови градоустройствени планове, които следвали утвърдения имперски стандарт. От изток на запад и от север на юг се простирали улици, които се пресичали под прав ъгъл. Под тях вървели трасетата на водопровод и канализация. Обществените бани се превърнали в задължителен елемент от градската среда. Търговията и социалният живот се съсредоточили на централните площади (агора, форум) с колонади и фронтони. Високо организираната имперска администрация поела контрола върху голяма част от живота – от местното монетосечене до данъците. 

Появили се и нови градове. Някои от тях били създадени от нулата, като Никополис ад Иструм и Никополис ад Нестум, основани от император Траян в чест на победата му над даките. Други възникнали при бавната трансформация на военните лагери по дунавската граница, които привличали семействата на ветераните и постепенно поглъщали сателитните тракийски села и цивилните селища на търговци, проститутки и войнишки жени, които обичайно съществували край всеки римски военен лагер. Така се появили Улпия Ескус и Нове, на брега на Дунава.

Имперската администрация не била сляпа за тези промени и с времето давала на тези селища нови права и статут. Тенденцията била най-интензивна при император Траян, който издигнал много селища в ранг на град и добавил фамилното си име Улпий към тяхното.

​

Римска лампа, Исторически музей Стара Загора

Повечето от римските градове в Тракия – с изключение на тези по дунавската граница – нямали крепостни стени. Смятало се, че далеч в периферията на империята нищо не ги застрашава. Този начин на мислене показал слабостите си през 166-180 г., когато германските племена на маркоманите и квадите се разбунтували срещу Рим и заплашили с масирано нашествие. През 170-171 г. костобоките опустошили провинциите Мизия и Тракия. Това принудило император Марк Аврелий, който по това време пишел стоическото философско произведение "Към себе си", да заповяда изграждането на крепостни стени около градовете, които дотогава били смятани за сигурни.

След този кризисен период мирът се завърнал в балканските провинции. Но през 251 г. градовете в тях пострадали от опустошителна готска инвазия и от последователните вълни на по-късни нашествия. Никой вече не смеел да каже, че градът му е защитен – със стени или без. 

Пътищата били от изключително значение за гладкото функциониране на добре смазания имперски механизъм. По тях вървял търговският трафик, куриери пренасяли имперски заповеди и документи, а войниците се движели максимално бързо до местата, където имало нужда от тях. Скоро, след като Тракия попаднала под римски контрол, в нея била изградена мрежа от добре построени пътища. Основният маршрут Виа милитарис, който свързвал Централна Европа с Босфора, бил пресечен от мрежа по-малки пътища от север на юг. По дунавския бряг също бил построен път. Пътищата обичайно се пресичали при големите градове. Покрай всеки път били издигани километрични камъни, които отбелязвали не само разстоянията, но и името на настоящия император. 

Римляните дори построили мост над Дунава при Улпия Ескус. 

​

Римска статуя на бик, Исторически музей Стара Загора

През Средновековието римските пътища били изоставени и започнали да се рушат, но части от тях все още можели да се видят през ХVII и ХVIII в. Пътешествениците през прохода Траянови врата се впечатлявали от каменните блокове, които някога покривали римския път през него. Разместени от времето, те вече не били удобни за пътуване – вместо това хората трябвало да газят гъстата кал от двете им страни. Днес запазени части от римски пътища има край Калофер и мегалитния каменен кръг при село Долни Главанак в Родопите. При крепостта Состра край Троян може да се види възстановена отсечка от римски път.

Покрай пътищата римляните отваряли пътни станции, където пътуващите можели да прекарат нощта, а вестоносците – да сменят конете. Останки от такива станции са откривани из цяла съвременна България, като Состра и Циле край Пловдив. Реконструкция на такава станция може да се види в Кастра Рубра край Харманли.

Покрай пътищата били строени и крепости – предпазна мярка, която станала наложителна през III в., когато варварските нашествия зачестили.

​

Луксозен съд от римската епоха, Исторически музей Стара Загора

Пристигането на римляните променило и икономическия живот в Тракия. Регионът се включил в огромния имперски пазар. Тракийските аристократи и заможните пришълци инвестирали в големи земеделски стопанства и работилници, които произвеждали за пазара. В градовете занаятчии произвеждали масова и луксозна керамика, а ковачите изработвали пирони, ножове, бронзови лампи, брошки. Каменоделци и скулптури дялали от базалт и мрамор колони за сгради, статуи, надписи, надгробни паметници. Златари правели фини златни и сребърни огърлици, пръстени и обици. В покрайнините на града неприятно миришещи кожарски работилници обработвали кожа и я продавали на обущарите. Имало дори козметици. Услугите им са разпознаваеми за всяка съвременна жена – от къдрене на косата до епилация със смола.

За разлика от други части на империята, в Тракия земеделието слабо се променило под римска власт. Някои парцели обработваема земя, както и всички мини и повечето от езерата, станали лично владение на императора или били експроприирани за военни лагери. Селските общности обаче запазили до голяма степен сравнителната си икономическа и социална независимост. Мнозина производители на земеделски стоки продавали излишъците си директно на пазара.

Най-богатите жители на Римска Тракия често имали големи селски вили (вила рустика) извън градовете, в които се произвеждали големи количества жито, плодове, дървесина, мед и дори занаятчийски стоки. Край Павликени, например, керамичната работилница при една вила рустика произвеждала широк асортимент стоки – тухли и керемиди за строеж на частни и обществени сгради, водопроводни тръби, лампи за осветление, гърнета за готвене и дори детски играчки на колела.

​

Римски играчки, Музей на античната керамика Павликени

В Тракия се внасяли основно луксозни стоки: златни и сребърни бижута, канделабри и скъпи мебели, вино и зехтин, скъпи съдове от метал и стъкло, фина керамика. Който можел да си го позволи, си поръчвал мраморен саркофаг от най-добрите работилници в Гърция. 

На места като Дискодуратера (днес Гостилица), Пизос край Чирпан и Скаптопара край Благоевград били отворени големи пазарища. Местната икономика процъфтявала от тази възможност.

Но не винаги нещата вървели гладко. Един каменен надпис е запазил оплакване на селяните от Скаптопара, изпратено до император Гордиан. В него те разказват, че имперските служители и войниците, които пристигали на пазара, за да събират данъци или да зареждат продоволствия, често превишавали правомощията си и ограбвали селяните.

Търговията и производството достигнали зенита си през II в. благодарение на относителния мир в империята и процъфтяващата икономика. Административните промени, които позволили на тракийските градове да секат собствени монети, също стимулирали икономиката.

По време на т.нар. Криза на трети век обаче имперската финансова система за малко не колабирала. Императорите се сменяли често и всеки от тях желаел да спечели подкрепата на легионите. Затова те не само започнали да увеличават броя на войниците, но и вдигнали заплатите им. Това предизвикало такава инфлация, че за известно време империята се принудила да събира данъците в натура. Зачестилите варварски нашествия и безкрайните междуособни войни между амбициозните генерали, които се борели за трона, съвсем влошили състоянието на икономиката и търговията. В края на века била постигната някаква стабилност, но империята никога не се възстановила от кризата на трети век.

​

Римски съд, Исторически музей Стара Загора

Изкуствата също се променили под римско влияние. В богатите градове администрациите и богатите граждани украсявали обществените сгради и резиденциите си с мозаечни подове и мраморни украси. Те поръчвали самохвални надписи, които описвали добрите им дела, и изпълнени с философска меланхолия надгробни паметници. Местните занаятчии с желание задоволявали търсенето и дори формирали регионални художествени школи. Изкуството им не можело да се мери по изящество и качество с това в Рим – повечето от портретите по провинциалните надгробни камъни са смущаващо недодялани. Въпреки това в тракийските земи на империята били създавани и елегантни произведения на изкуството. В Пловдив, в Археологическия музей, антична резиденция и две базилики можете да видите изящни мозайки от периода III-V в. Красиви мозайки са изложени и в специалния музей в Девня, Исторически музей – Стара Загора, Националния исторически музей в София и Археологическия музей на Сандански. 

До нас са достигнали и фрески от римската епоха. Най-добрите примери са християнска гробница от IV в. от Филипопол, в която е изобразено възкресението на Лазар, и гробница от V в. в Силистра. 

Както навсякъде в Римската империя, и жителите на Тракия били жадни за зрелища и забавления.

​

Пръстен от римската епоха, Исторически музей Стара Загора

Театърът бил популярен в гръцките колонии от векове, но през II в. наличието на театрална сграда станало задължително и за градовете във вътрешността на Тракия. Вкусовете обаче били променени. През Римската епоха малцина имали интерес към поучителните трагедии на класически автори като Еврипид и Софокъл. Повечето предпочитали леките, разюздани комедии и евтиния хумор на съвременните автори. Интелектуалците дори се оплаквали, че гладиаторските игри били по-популярни от драматичните постановки. Всъщност, през ХХ в. историците научиха за съществуването на неизвестна пиеса на гръцкия автор на комедии Менандър по находка... от България. Никой не беше подозирал, че Менандър е писал пиеса на име "Ахейци", докато в Ескус не беше открита мозайка с трима актьори и надпис, споменаващ името на пиесата и автора ѝ. 

Най-добре запазеният театър от Римска Тракия е в Пловдив, наследника на античния Филипопол. В града се намира и най-добре запазеният римски стадион в страната. Те били построени съответно в края на I в. и през II в. В стадиона се провеждали организирани от градската управа състезания по атлетика, бокс и рецитиране на поезия. За посещенията на императорите Елагабал и Каракала на стадиона били организирани специални спортни игри. Подобно събитие може би е било организирано и в чест на човек, който не бил император – Антиной, любовник на Хадриан. Изглежда, че зрителите не винаги били очаровани от случващото се на арената. На една от горните редици седалки са издълбани позиции за игра на пулове, които давали алтернативно развлечение на отегчените зрители. 

​

Античен римски театър, Пловдив

Гладиаторските игри, разбира се, били популярно забавление – театърът на Филипопол дори бил използван за това кърваво зрелище. Организаторите на гладиаторски игри се стараели да ги направят възможно най-интересни и вълнуващи. Каменен релеф от Сердика (днес София) е добър пример за това какво можело да се види по време на гладиаторски игри. Освен разнообразие от екзотични животни, на арената е изобразен и гигантски "крокодил", задвижван от неколцина мъже. За съжаление от амфитеатъра на Сердика може да се види само малка част, експонирана в подземното ниво на луксозен хотел. В Никополис ад Иструм и Филипопол са намерени и фрагменти от афиши за гладиаторски игри, в които се посочват имената на участниците и организаторите.

Император Теодосий забранил спортните, гладиаторските и всякакви други игри, както и празниците на старите богове, през 393 г. Християнството станало единствената официална религия и наложило отпечатъка си върху всеки аспект от всекидневния живот. Неделната служба се превърнала в централното събитие на седмицата. В разговорите по кръчмите клюките за актьорите били изместени от модните тогава спорове за природата на християнството и дали арианството и несторианството са ереси или не. Но някои теми запазили мястото си в умовете и разговорите на обикновените хора – клюките от императорския дворец, слуховете за поредно варварско нашествие, инфлацията и растящия брой дребни занаятчии и селяни, които ставали все по-зависими икономически от своите господари. По-късно тези т.нар. колони се превърнали в основата на феодалното общество. 

През V и VI в. животът в Римска България често замирал заради някое варварско нашествие, бунт, междуособица. Когато варварите превземели някой град, те често оставяли след себе си мъртвешка тишина – разрушени крепостни стени, опожарени сгради и улици, пълни с отломките на жилища и с труповете на избитите граждани.

Но хората винаги се връщали при разрушените си домове, възстановявали ги и продължавали да живеят под закрилата на нови, по-здрави крепостни стени. Към края на VI в. обаче империята вече не била в състояние да защитава гражданите си. Хората изоставили най-уязвимите градове и се преместили на по-сигурните възвишения, където издигнали здрави крепости.

Средновековието започвало. Римският живот в Тракия постепенно изпаднал в забрава – докато археолозите не започнали да го откриват в края на ХIХ в.