Тракийски съкровища

Всяка история за откриването на съкровище започва по различен начин. Някои съкровища са открити от хора, които си орели нивата или си прекопавали лозето. Други били намерени от работници, копаещи глина. Общото е, че почти всички съкровища били скрити плитко под повърхността на земята и сякаш през цялото време чакали някой да ги намери.

Мнозина от късметлиите, които са попадали на заровено тракийско съкровище, изпитвали нежелание да споделят за откритието си с властите. България има вековна традиция в иманярството и богат фолклор по темата, пълен с легенди за хайдушки съкровища в пещери, за таласъми, които охраняват скрито злато, и за нещастието, което неминуемо сполита всеки, открил чуждо съкровище. Никога няма да узнаем колко тракийски съкровища са попаднали в ръцете на такива иманяри и колко са били изнесени извън страната по каналите за износ на културни ценности, които процъфтяха в България след 1989 г. Но това донякъде обяснява защо най-впечатляващите тракийски съкровища, които са ни познати днес, са открити във времето на комунизма между 1944 и 1989 г., когато властите имали по-строг контрол върху това какво се случвало в селата, а черният пазар за антики не съществувал. 

Първото от тези големи открития е направено през 1949 г., когато е намерено изящното Панагюрско съкровище. Последното е на Рогозенското съкровище, през 1985–1986 г. Оттогава в България не е откривано тракийско съкровище.

А впечатляващите артефакти като спиращата дъха златна маска, открита в могилата Светицата, и златния венец от гробницата в могилата Голямата косматка, които бяха открити през 2004 г.? Те не се броят, защото не отговарят на определението "съкровище". В археологията "съкровище" е скъп предмет или група предмети, открити самостоятелно, без гроб, град, жилище или гробница, които да ги поставят в исторически контекст. 

​

Съкровището от Казичене

Повечето тракийски съкровища в България не са открити в пределите на могъщото Одриско царство, което заемало Горнотракийската низина, а на север от Стара планина, в централните и северозападните части на Дунавската равнина.

Най-обичайните предмети в тракийски съкровища са съдове за пиене и възлияния по време на ритуали: купи, кани и ритони. Както свидетелства гръцкият историк Ксенофонт, който присъствал на пиршество у тракийския владетел Севт II, пиенето било важна част от живота на тракийската аристокрация.

Най-ранното и тежко тракийско златно съкровище, откривано в България, е намерено край плевенското село Вълчитрън. То се състои от 13 съда, изработени от 23-каратово злато, и тежи общо 12,426 кг.

През 1924 г. двама братя с група наемни работници копаели лозе. В началото находката не ги впечатлила – покрити с пръст, купите, каните и капаците от съкровището изглеждали като направени от евтина мед. Но откривателите приели присъствието им за знак, че наблизо има истинско съкровище, и продължили да копаят. Усилията им били напразни – не намерили нищо повече. Братята се върнали у дома и сложили най-голямата от купите за копаня в кочината.

Разбрали, че купата е от чисто злато, едва когато прасето я облизало до блясък. 

Както често става в тези случаи, братята се скарали как да си поделят съкровището. В крайна сметка отишли при един златар, който нарязал част от капаците на парчета. Когато в Археологическия музей в София най-сетне научили за откритието, започнала тригодишна съдебна битка. Тя завършила с откупуването на съкровището от държавата за 1 300 000 тогавашни лева (около 200 000 лева днес). Братята прибрали парите. Работниците, които били на лозето в този съдбовен ден, не получили нищо. За съжаление трите нарязани капака никога не били напълно възстановени – части от тях все още липсват.

​

Боровското съкровище от край на V и IV в.пр.Хр. се състои от пет сребърни съда за пиене. Един от тях е украсен с митологични сцени, включително Дионис, който пие вино от ритон, подобен на ритоните от самото Боровско съкровище. На съдовете на гръцки език пише "На Котис, от Беос". Те вероятно са били дар от град Беос, край Мраморно море, за тракийския цар Котис (383-359 г.пр.Хр.)

Вълчитрънското съкровище е едно от най-загадъчните съкровища, откривани в Европа. Досега не е намирано нищо, което дори малко да прилича на него. За какво са служели предметите в него е обект на научен дебат. Според най-популярната хипотеза, то е принадлежало на тракийски владетел, тракийско светилище, или и двете. В Тракия владетелите често били и върховни жреци, така че съдовете може да са били използвани и в пиршества, и за ритуални възлияния през Късната бронзова епоха (ХVI-ХII в.пр.Хр.). 

Малкото съкровища от Ранната желязна епоха (ХI-VI в.пр.Хр.) не са толкова впечатляващи. Те се състоят основно от единични златни съдове, като купите, открити в Белене и Казичене, които тежат съответно 0,77 кг и 1,050 кг. Златната купа от Казичене била открита случайно през 1969 г. заедно с керамична купа и бронзов котел. Находката вероятно е символичен гроб.

Повечето тракийски съкровища от България са от втората половина на I хил.пр.Хр. – времето, когато търговията на траките с гърците се интензифицирала, а тракийските владетели натрупали завидни богатства и политическа власт.

Най-голямото тракийско съкровище, откривано досега в България, е Рогозенското съкровище. През лятото на 1985 г. един човек копаел канал в двора на селската си къща в Рогозен, когато намерил 65 кани и купи от сребро. Той запазил находката за себе си, защото се притеснил, че археолозите ще му разкопаят градината, унищожавайки цялата реколта. Освен това нямал никаква идея какво всъщност е намерил – в представите му съдовете били църковна утвар. 

​

Ритони от Боровското съкровище с протомета на изящно изработени сфинкс и кон. Ритоните са открити разглобени

Най-сетне селският кмет успял да убеди мъжа да информира властите. През зимата на 1986 г. в двора на човека започнали разкопки. Археолозите открили втора група от още 100 съда. 

Рогозенското съкровище се състои от 165 сребърни съда, основно фиали (плитки купи), кани и чаши. Общото му тегло е около 20 кг. 

Съкровището било събирано от първоначалните си собственици в продължение на около 150 години, между началото на V и началото на III в.пр.Хр. Разнообразието е ясно видимо в различния стил и качество на изработката на отделните съдове. Някои са украсени с тракийски и гръцки богове и герои, като Аполон, Артемида и Херакъл. Други изобразяват сцени като лов на глиган и битки между животни. Трети са покрити с геометрични, зооморфни или флорални орнаменти. Съкровището е ценен източник на информация за духовния живот, митовете и културата на траките. 

Съдовете са с различен произход. Някои са изработени в Древна Гърция, други са внесени от Персия или са дело на тракийски майстори.

Няколко съда са подписани. На тях с гръцки букви са написани имената на тракийските царе Котис и Керсеблепт.

Рогозенското съкровище вероятно било притежание на владетел на трибалите и било събирано по най-различни начини. Част от съдовете били военна плячка или данък, други били поръчани специално или били подарък.

Съкровището от Борово също е разнородно и е съставено от съдове от различни "комплекти". То се състои от три ритона и кратер (дълбока купа с две дръжки за смесване на вино и вода). Открито е случайно през 1974 г. Използвано е в ритуали, посветени на Дионис или Кабирите – тракийските божества на морето, плодородието, огъня и металургията.

Ритоните са изработени между края на V и края на IV в.пр.Хр., вероятно в престижно ателие в северозападна Мала Азия. На два от тях с гръцки букви е изписано името на тракийския владетел Котис. 

Кратерът е изработен най-рано през третата четвърт на IV в.пр.Хр. и е украсен със сцена, в която грифон напада сърна. Стилът показва, че е дело на местен майстор.

​

Сребърна чаша с позлата от съкровището от Якимово, от II-I в.пр.Хр. Съкровището е открито в това село в североизточна България през 1974 г. и се състои от четири чаши, купа, две гривни и украси за конска сбруя

Най-прочутото тракийско съкровище е Панагюрското – едно забележително постижение на елинистическото изкуство.

Съкровището е намерено през 1949 г. в Панагюрище на дълбочина повече от 2 м. Състои се от девет златни съда – малки амфори, ритони и една фиала. Общо тежи 6,164 кг. 

На съдовете от Панагюрското съкровище са изобразени сцени от гръцката митология, животни и дори лицата на африканци. Те вероятно били изработени като комплект в Лампсак, днес Лампсеки, на азиатския бряг на Мраморно море, в края на IV и началото на III в.пр.Хр.

Тракийските съкровища, датирани в IV в.пр.Хр., са по-разнообразни. Сред тях се срещат не само съдове, но и сребърни и златни апликации за конска сбруя. Най-интересните от тях са комплектите, открити в Летница и Луковит, в Северна България. 

Съкровищата, датирани във II-I в.пр.Хр. – период на упадаща политическа власт в Тракия и постоянна несигурност, са по-малко впечатляващи. За това свидетелстват находките от селата Якимово и Галиче, в Северозападна България; от село Бохот в централна Северна България; и село Синдел в Североизточна България.

Тракийските съкровища обикновено са смесица от предмети, които оригинално били части от различни "комплекти" – както произведени в Тракия, така и внесени. Те били събирани от собствениците си в продължение на дълги периоди от време и преди да бъдат укрити в земята, били използвани в религиозни ритуали. Били и символ на престиж за владетелите и аристократите, които ги притежавали. 

Защо обаче са били заравяни в земята? Този въпрос още чака окончателен отговор. 

Според някои историци съкровищата били укривани във времена на война и нестабилност, като келтското нашествие от 280-279 г.пр.Хр. Друго обяснение е, че съкровищата били заравяни като част от ритуал, който трябвало да потвърди царската власт на някой тракийски владетел върху определена територия, и били жертвоприношение към тракийските богове. По този начин погребаните богатства щели да осигурят божествена закрила на владенията на царя и да подсигурят властта му на трона.

Къде можем да видим съкровища? 

Национален исторически музей, София: Панагюрско съкровище, части от Рогозенското съкровище, Летнишко съкровище, Боровско съкровище, Якимовско съкровище

Национален археологически музей, София: Вълчитрънско съкровище, съкровище от Луковит и Галиче

Регионален исторически музей Враца, Враца: По-голямата част от Рогозенското съкровище

Пътуващи съкровища

Понякога ще видите, че някое тракийско съкровище не се намира на обичайното си място в музея. Причината обикновено е, че е временно изложено някъде другаде в България или е в чужбина.

Модата да се изпращат най-впечатляващите тракийски съкровища в чужбина започва през 1970-те от Людмила Живкова, дъщеря на комунистическия диктатор Тодор Живков и министър на културата. Целта на Живкова била да пропагандира културното наследство на България по света. Една от тези изложби, "Тракийско изкуство от българските земи", била представена в 25 столици по цял свят. 

Българите били толкова впечатлени от инициативата, че започнали да наричат различните тракийски скъпоценни предмети с колективното "тракийското съкровище". 

Скоро обаче сред подозрително настроената българска общественост плъзнал слух, че Панагюрското съкровище е било продадено тайно, докато е било в чужбина, а в България се завърнала точна негова реплика. И днес има хора, които вярват на този слух.

Тракийските съкровища продължават да пътуват по света. Между 1994 и 2006 г. те са участвали в 17 международни изложби, включително във Франция, Швейцария и Япония. 

Най-скорошното събитие от този вид беше изложбата "Ерата на тракийските царе" в Лувъра, през 2015 г. Изложбата показа 1628 предмета от 17 български музея и 20 артефакта с тракийски произход, собственост на Лувъра, Британския музей, музея "Прадо" и други. Освен съкровища, изложбата включваше и луксозни и всекидневни предмети и оръжия и представяше цялостна картина на тракийското минало.