Тракийско скално светилище Белинташ
Траките обитавали Балканите в продължение на хилядолетия, но нямали традицията да записват историята си и така и не създали собствена писменост. Затова не са ни оставили почти никакви писмени данни за политическата си история, устна култура, вярвания и религия. Дори неписмените извори са малко, защото траките започнали да изобразяват своите божества и герои по гробници, съдове, декорации за дрехи, оръжия и конски сбруи едва след VI в.пр.Хр. – под гръцко влияние.
Затова много от това, което знаем за траките, е от външни и често ненадеждни източници: древногръцки и римски автори. Дори когато те се стараели да са възможно най-обективни (а случаят не винаги бил такъв), тези историци, хроникьори, поети и писатели били продукт на различни култури и понякога живеели векове след събитията и хората, които описвали. Това довело буквално и преносно до неминуеми загуби в превода. Затова в текстовете, засягащи траките, често е трудно да кажем кое е истина и кое – измислица.
Друга пречка пред разчитането на тракийската история и религия е прословутата липса на единство сред този народ. Тракийските племена били многобройни, държали на независимостта си и нямали обща религиозна система. Вероятно всяко племе имало свои специфични вярвания, ритуали и дори божества.
Тази златна обица с богинята Нике е била погребана заедно със собственичката си, която вероятно е била тракийска жрица, през III-II в.пр.Хр. в съвременния Синеморец. Открита е през 2006 г. и днес се намира в Националния исторически музей в София
И все пак траките са ни оставили нещо, свързано с тяхната религия, което модерните историци биха могли да "прочетат": техните светилища и находките, откривани в тях. Но това също крие своите рискове. Очаровани от внушителната красота и загадъчната атмосфера на тракийските светилища, историци със свръхактивно въображение често забравят за здравословния научен скептицизъм и започват да "виждат" несъществуващи лица на въображаеми божества, "брачни ложета" и "дяволски гърла" под път и над път. Много тракийски религиозни обекти са станали жертва на свръхинтерпретация, като Татул и Перперикон в Родопите и Бегликташ в Странджа. Дори за природни феномени като скалите край Бузовград ще видите, че са построени от древните траки. Десетки странно оформени скали в Родопите са рекламирани пред туристите като завещани от траките мегалитни скулптури на костенурки, змии или дори акули.
Но липсата на писмени източници и трудностите с интерпретирането на археологическите обекти не означават, че историците са напълно безпомощни по отношение на тракийското религиозно наследство.
В България има много интересни тракийски светилища, които е удоволствие да видите и изследвате.
Най-значимите тракийски светилища се появили през Късната бронзова епоха (ХVI-ХII в.пр.Хр.), понякога на места с ясни следи от предишна религиозна дейност като Белинташ и Перперикон в Родопите. Тези светилища процъфтявали през I хил.пр.Хр. Повечето били изоставени едва когато християнството се появило в региона между IV и VI в.
Скалното светилище Асара се намира на височина над село Ангел войвода. В него има няколко скални гробници. Било е добре запазено до началото на 1990-те, но след това иманяри са разрушили значинелна част от него
По правило тези ранни светилища се намирали на голи, стръмни скали, основно в Странджа, Сакар и Родопите. Дори днес можете да разберете защо траките са избрали точно тях. Те се открояват сред околния пейзаж, внушават усещане за особеност и се виждат отдалеч. Списъкът с най-значимите светилища от този тип включва Перперикон, Татул, Глухите камъни, Харман кая, Белинташ, Маджарово и Орлови скали в Родопите.
Повечето от тези скални светилища са покрити с десетки канали, басейни, площадки, стълбища и ниши, издълбани в камъка. Всички те пресъздават тракийската идея, че вселената е родена в каменната утроба на Великата богиня, която заченала от своя син и любовник, Великия бог, който символизира слънцето. Тази хипотеза се базира на почти анатомично верните форми на естествените скали, които се срещат в тези светилища – пещери, оформени като вулви, и канари, наподобяващи еректирали фалоси.
Античните автори са описали съществуването на едно голямо и изключително уважавано тракийско светилище. Оракулът на Дионис се намирал в земите на бесите и се славел със своята акуратност. Най-прочутите му предсказания били тези за бляскавото бъдеще на Александър Велики и Октавиан Август, първият римски император. Къде точно се е намирало прорицалището обаче остава загадка.
Божествата, почитани в тракийските светилища, трудно могат да се идентифицират. От гръцки източници знаем имената на някои тракийски богове и богини – Залмоксис, Котито, Бендида. Те ни информират и че траките почитали Дионис, Артемида, Аполон и Хермес. Безименният Тракийски бог конник също бил много популярен и ни е познат от изображенията и надписите на безброй оброчни плочки, откривани в тракийските земи. Но остава неясно дали всички тези божества не били просто многобройните въплъщения на две свръхестествени сили – Великата богиня и Великия бог.
В тракийското изкуство неизменно присъства фигурата на женско божество. Това вероятно е тракийската Велика богиня, създателка и повелителка на Вселената. Тя е навсякъде – в каничките и купите на Рогозенското съкровище, в стенописите и скулптурите на Свещарската гробница, по изображенията в Казанлъшката гробница, на златни пръстени и други.
Двойната скална гробница, изсечена в най-високата част на светилището край Татул, пресъздава символично идеята, че погребаният в своеобразната скална утроба на Великата богиня ще е близо до слънцето, което от своя страна олицетворява Великия бог
Великата богиня давала политическата власт на тракийските царе и ги покровителствала. В тракийското общество царят или владетелят на племето били и негов върховен жрец. Владетелят бил смятан за земното въплъщение на Великия бог и изпълнявал ритуали като встъпване в свещен брак с Великата богиня.
Древните гърци вярвали, че след смъртта си всички са обречени на мрачно съществуване сред сенките в скръбното царство на Хадес. Но траките вярвали в живота след смъртта. Според Херодот някои племена се радвали до такава степен, когато някой починел, че неговите жени започвали да спорят за честта коя от тях да бъде умъртвена и погребана заедно с него.
Тракийските благородници, които вероятно били посветени в мистичното учение на Орфей, дори били обожествявани след смъртта си. Затова в много светилища има някакво погребално съоръжение – долмен, скална или монументална гробница. Те не били просто място, в което били положени останките на мъртвите – те били своеобразни светилища на тези обожествени покойници.
Понякога и монументалните гробници били използвани като светилища. Множество признаци потвърждават тази интерпретация. Всички монументални гробници имат коридори – а това указва, че са били посещавани често. Декоративните им фасади вероятно са направени, за да бъдат виждани от живите, които изпълнявали мистериални ритуали в гробните камери. Каменните прагове на подобни гробници често са износени от стъпките на безчет посетители. Във и около гробниците са запазени следи от редовни жертвоприношения.
Макар че скалните светилища привличали богомолци в продължение на векове, голият и суров терен, на който се намират те, и вековете на иманярска дейност са оставили малко артефакти, които археолозите да анализират и интерпретират. Най-често срещаните находки от тракийските светилища включват керамични съдове (цели или на фрагменти), оръдия на труда и оръжия, животински кости, обгорена глина от леките постройки, в които живеели жреците и поклонниците. Някои от тези предмети били изработени специално за ритуалите: амулети и умалени модели на оръдия на труда, идоли и пулове от ритуални игри. Предметите от всекидневието обаче били повече: сърпове и ножове, игли и прешлени за вретено, хромелни камъни и монети, накити и оръжие. Някои от тези дарове били ритуално счупени или деформирани – сякаш и те трябвало да бъдат убити, за да умилостивят боговете.
Великата Богиня е изобразена в колесница, теглена от грифони, в една от каничките от Рогозенското съкровище от втората половина на III в.пр.Хр. Това тракийско божество понякога се асоциира с гръцката Артемида (обърнете внимание на лъка, който държи тя) и е смятана за покровителка на дивите животни
Храмовете са важна част от всяко светилище, но ако не броите онези от гръцките колонии по Черноморския бряг, във вътрешността на Тракия са открити малко сгради от този вид. Тракийски храмове са намирани на Небеттепе в Пловдив, в потопения град Севтополис и другаде. Според надпис, открит в Севтополис, в града имало светилище на Дионис и храм на Великите богове, а в Кабиле – храм на Артемида Фосфорос (Носещата светлина), която е поредното превъплъщение на Великата богиня на траките.
Напълно е възможно броят на храмовете да е бил по-голям. Един артефакт, който често се открива при разкопки във вътрешността на Тракия, подкрепя подобно предположение. Това са правоъгълните или квадратни плоски олтари от глина, богато украсени с геометрични мотиви. Такива са откривани не само в градове (Севтополис, Пистирос, Кабиле, Филипопол) и светилища (Демир Баба теке в Сборяново, Татул), но и в могилните насипи на монументални гробници (Бузовград, Свещари) и гробове (Североизточна Тракия).
Между VI и I в.пр.Хр. се появил още един вид светилища: ямните светилища, вкопани в земята. Те станали предпочитаната форма на религиозен обект във вътрешността на Тракия. Формата на ямите е различна – конична, цилиндрична, крушовидна, като кошер или бъчва. Обикновено са дълбоки 1-2 м и са запълнени с фрагменти керамика, животински кости, пепел, въглени. При 1-2% от тях са открити части или дори цели човешки скелети. Някои от хората са били хвърлени живи в ямите, което подкрепя предположението, че са били принасяни в жертва на тракийските богове.
Великата богиня е изобразена на позлатен наколенник от IV в.пр.Хр. Той е открит, погребан заедно със собственика си, в Могиланската могила във Враца. Ивиците по лицето на богинята са тълкувани като ритуални татуировки. Според Херодот траките са се татуирали
Херодот отново хвърля светлина върху откритията на археолозите. Той разказва, че когато някои тракийски племена сметнели, че молитвите им заслужават повече внимание от бог Залмоксис, те забивали копия в земята, избирали най-добрия мъж помежду си и го хвърляли върху остриетата. Докато умирал, те му съобщавали какво да предаде на боговете.
Повечето изследователи смятат, че ямните светилища били посветени на култа към Великата богиня. Ямите символизирали нейната утроба и осигурявали връзката със силите на отвъдното и плодородието.
Траките почитали и течащите води и изворите. За съжаление повечето от тракийските светилища води и водоизточници са изгубени през ХХ в. при строителството на язовири. Такива обекти са идентифицирани при Брацигово и Огняново край Пазарджик. Оскъдни тракийски артефакти са били запазени при по-късните римска светилища при свещени извори, като храмът на нимфите край Каснаково, Димитровградско. Единственото систематично изследвано тракийско светилище край свещен извор е онова, което се намира под османското светилище Демир Баба теке в Сборяново.
Демир Баба теке е построено върху развалините на по-старо тракийско светилище
Тракийските божества и техните светилища започнали да изчезват от колективната памет и живота на хората с пристигането на християнството на Балканите. Но те не изчезнали окончателно. Върху останките на много тракийски светилища били построени църкви – например в Плиска, Мадара и Монтана. Много тракийски светилища били почитани и от християни, и от мюсюлмани, като Перперикон, Глухите камъни, Демир Баба теке, Старата джамия в Стара Загора (днес в нея има музей на религиите). Древните божества също се променили. Те влезли във фолклора и дори повлияли на начина, по който простонародното християнство възприемало част от светците.
Оцеляващи вярвания
Някои антични тракийски светилища били забравени, когато се появило християнството през IV в., но други останали активни и били използвани от поколения хора, които почитали в тях нови богове и светци. В Странджа, например, има много пещери с извори, които някога били почитани от траките, а по-късно били превърнати в параклиси на християнски светци.
Вероятно такова място в Странджа (вероятно – защото не са провеждани археологически разкопки) е местността Индипасха. Изворът в плитката пещера е смятан за лековит и според някои хипотези някога е бил светилище на Великата богиня. В първата неделя след Великден в местността прииждат десетки поклонници – една възможна връзка между езичество и християнство.
Тайната на соларните кръгове
Ще ги видите навсякъде из Родопите, Странджа, Сакар и Югоизточна България – кръгове, издялани в скалата, често на места, идентифицирани като тракийски светилища. Кръговете понякога са дълбоки. Друг път очертанията им едва се виждат. Някои са единични, други са в големи групи.
Една от най-интересните групи е в Странджа, в местността Камъка, на около 10 км от Малко Търново по пътя за Царево. Интерес заслужават и групите край Палеокастро и Мелница в Сакар.
Соларни кръгове, изсечени от траките?
Според най-популярното обяснение тези кръгове са част от култ към слънцето и скалата. Но според актуални изследвания произходът на "слънчевите" кръгове е по-прозаичен. Те са останките от производство на воденични камъни и датират към османския период или модерни времена.
English
Bulgarian