Смъртта в Римска България

https://ancientbulgaria.bg/sites/default/files/2021-09/ancient%20roman%20tomb%20pomorie.jpg

Гробница от римската епоха, Поморие

В средата на I в.сл.Хр. близките на един заможен мъртвец от Филипопол (Пловдив) го кремирали, а след това положили останките му в гробница заедно със скъпи лични вещи, като златен венец и шлем маска от сребро и бронз, която изобразявала мъжественото му лице. Век по-късно съпругата на един филипополски гладиатор му издигнала надгробен паметник, на който той бил изобразен в цялата си мощ. В началото на III в. друг филипополец бил погребан с конете и колесницата си, по която бронзови апликации изобразявали Херакъл и император Каракала. 

През II в. в друг край на балканските владения на Римската империя – античния предшественик на днешния Сандански, – богато семейство си поръчало надгробен паметник при местния каменоделец. Те искали на паметника портретите на всички членове на семейството – и млади, и стари. Каменоделецът съвестно изпълнил поръчката и изобразил клиентите си с тържествени лица и с бради и прически според последната мода в Рим. 

Три века по-късно в Дуросторум (Силистра) богат гражданин си издигнал гробница. Тя била богато изписана – птици и цветя по тавана, изображения в цял ръст на собственика, съпругата му, слугите им и красиво момиче, което може би е било негова държанка. По същото време в Сердика (София) богати християни си строели богато изписани гробници. Една от тях е запазила за вечността името на собственика: Хонорий. 

През Римската епоха хората в съвременна България преминавали от живота към смъртта с разнообразни вярвания, ритуали и обичаи. След себе си те оставили разнообразна погребална архитектура, надгробни паметници, надписи, включително проклятия към всеки, който би опитал да ограби гроба им или да си присвои гробното им място.

ancient roman necropolis propadaНекропол от римската епоха, местност Пропада

За хората в Римска България начинът, по който преминавали в отвъдното, зависел от етническия им произход и религията им. 

Траките, поне в първите векове под римска власт, продължавали да пазят старите си погребални традиции. Те най-често били кремирани и погребвани в могили. Аристократите, като мъжът от началото на този разказ, били полагани в гробници от камък или тухли и хоросан. Погребалните дарове обичайно включвали колесници, пълни комплекти въоръжение и бойни доспехи, луксозна покъщнина. 

Телата на гърците и заселниците от Мала Азия и Италия били погребвани под надгробни камъни или в каменни саркофази. 

С времето ритуалите на различните групи се променяли. Под влиянието на римската цивилизация богатите траки започнали да се отказват от издигането на могили и развили предпочитание към надгробните паметници и саркофазите. Но те продължили да кремират мъртвите си и често поставяли изображение на Тракийския бог конник в гробовете им. В погребален контекст конникът символизирал полубожествения херос, в който се превръщал посветеният покойник в отвъдното. Гърците имали друго изображение със сходно значение – сцена, изобразяваща как покойният пирува, полегнал на кушетка, в компанията на семейството и слугите си. 

Имперската погребална мода се разпространила в Тракия, основно в големите градове, където живеели хора от всички краища на империята. На тракийска почва се появили и италийски стилове в надгробните паметници. Те включвали релефно изображение на орнаменти като венци, орли, лъвове, бръшлянови и лозови листа и скулптурни портрети на покойните.

Ancient Roman tombstone, Ruse

Надгробен паметник от римската епоха, Русе

Промените в икономиката и обществото също влияели на погребалната мода. По време на просперитета през II и III в. заможните траки били погребвани в скъпи и добре изградени гробници от тухли и хоросан. Но през бурния IV в. парите започнали да свършват. Хората започнали да строят гробници от развалините на по-ранни сгради. Отминаващата мода на големите надгробни могили сред траките може да се свърже и с даването на римско гражданство на всички свободни мъже в империята през 212 г. Робството така и не станало широко разпространено в Тракия, затова аристократите вероятно наемали работници за издигането на скъпите купчини от пръст и чакъл върху техните гробове и гробници. Това можело да отнеме до 6 месеца. След 212 г. аристократите изгубили влиянието си върху по-бедните траки – и спрели да си издигат могили. Кризата след готското нашествие от 251 г. вероятно също е изиграла роля за отмирането на този обичай. 

След IV в. християнството наложило унифициран погребален ритуал за всички последователи на религията. Мъртвите били погребвани с крака, сочещи на изток. Повечето от гробовете били покривани с тухли. Най-заможните си строели малки гробници, които украсявали със стенописи, символизиращи блаженството на рая. Някои от най-хубавите от тях са в Сердика, разпръснати около предшественика на базиликата "Св. София". Друг красив пример е от Дуросторум, макар да е спорно дали гробницата е принадлежала на християнин или не. 

Езически или християнски, запазените надгробни надписи са ценен източник на информация за хората от Римска България.  

Ancient roman tombstone, Sandanski

Надгробен паметник от римската епоха, Сандански

Един надгробен паметник от източния некропол на Филипопол, например, бил платен от Филип и Папий, които го посветили на своя син и брат Филип, починал на 30 години. Загубата на Филип била такъв удар, че градският съвет и гилдията на търговците на вехти стоки и кожени изделия се присъединили към опечалените. Така само с няколко реда надписът разкрива възрастта на починалия, семейния бизнес и социалното му положение. Той разкрива и че семейството е от гръцки произход. То се преселило от малоазийските градове Никомедия и Никея и още поддържало контакти с родствениците си там. Годината, в която Филип, синът Филип, умрял, не е спомената. Археолозите смятат, че това се е случило през II-III в.

Понякога дори няма нужда да четете надписите, за да разберете повече за покойниците.

Предметите, откривани в гробовете им, говорят сами по себе си. Фините хирургически инструменти и кутии за лекарства показват, че покойният е бил лекар. Елегантните златни огърлици указват гроб на богата дама. Стригилите (уреди за почистване на пот и пясък от кожата) и балсамариите за благовония са обичайни за гробовете на спортистите.

И все пак много гробове остават забулени в загадъчност. Кой е бил Хонорий, чиято гробница се намира при входа на "Св. София"? Наистина ли сребърният шлем маска от Филипопол изобразява истинското лице на покойния, или е идеализиран портрет на воин? Вероятно никога няма да разберем.