Източната порта на Филипопол
Един от най-вълнуващите разкази в историята на света е за един град, разположен на седем хълма, който се издигнал от скромно селище до центъра на една от най-великите империи на всички времена и в люлка на специфична цивилизация. Неговата наука и философия, архитектура и изкуство, кървави спортове и законодателство, политика и език още отекват в модерния свят.
Град Рим се определя от идеята за вечна промяна. Той възникнал като царство, но докато растял и завладявал територии бил република, а в крайна сметка се превърнал в империя.
В епохата на най-големия си разцвет, през II в.сл.Хр., Рим простирал властта си върху огромни територии в Европа, Азия и Африка, а жителите му гордо наричали Средиземно море "Маре нострум" (нашето море). За тях то не било нищо повече от вътрешен кръстопът. В земите, разположени около него, Рим разпрострял не само мрежата на своята администрация, но и изкуството и модата си, езика, боговете и начина си на живот – от гладиаторските игри и театралните постановки до обществените бани и храмовете, посветени на обожествения император.
Римски терми, Варна
Земите на днешна България били част от тази амалгама в продължение на поне шест века. Периодът включва времето на разцвета и експанзията на Рим по времето на Принципата (известен и като имперски период) между I и III в.сл.Хр. и нестабилните времена на Късната Античност през IV-VI в. През това време империята и българските ѝ земи преживели значителни социални и икономически промени, преместването на столицата от Рим в Константинопол, възходът на християнството като официална религия, разделянето на някога могъщата империя на източна и западна част и масираните нашествия на т.нар. варвари.
Римляните насочили вниманието си към Югоизточна Европа още през II в.пр.Хр., когато държавата им още била република, а Балканите били пъстра карта от елинистически царства. Имало хиляди неща, които ги привличали в региона. Балканите били ключов кръстопът между Европа и Мала Азия и имали богати рудници, гъсти гори и плодородна земя. Първи попаднали под римския сандал антична Гърция и Македония, но техните съседи траките, които обитавали земите на съвременна България, за известно време продължили да живеят необезпокоявани в границите на няколко малки васални царства.
Рим настъпвал към Тракия бавно и интелигентно. Вместо да наложи пряка политическа власт над нейното население, той подкупвал и съблазнявал някои от тракийските владетели и ги държал в подчинение, използвайки силата на установената римска традиция на връзката между патрон (защитник и благодетел) и клиент (личност в подчинено положение).
Надгробен паметник от римската епоха, Археологически музей Варна
Да имаш Рим за съсед не било лесно. Траките трябвало да преживеят неприятни ситуации, като военната кампания от 72 г.пр.Хр., когато Марк Теренций Варон Лукул, управител на провинция Македония, нападнал гръцките градове по Черноморието, за да ги накаже, че са помогнали на един от основните врагове на Рим по това време – понтийския цар Митридат VI. Следващата римска инвазия на Балканите дошла през 26 г.сл.Хр. в резултат на тракийско въстание срещу цар Реметалк II, който бил римска пионка.
Сравнително мирното съседство с Рим не продължило дълго. Римляните установили контрол над долното течение на Дунав, Дунавската равнина и Горнотракийската низина. Неизбежното завоевание протекло по различен начин на север и на юг от Стара планина, но в крайна сметка и двата региона били фактически част от империята към средата на I в.сл.Хр.
Завоеванието на Централна Европа показало на римляните важността на дунавската граница. Затова в началото те насочили усилията си да овладеят реката и Дунавската равнина. След кратка военна кампания срещу местните племена генерал Марк Лициний Крас основал военна префектура (форма на предпровинциално управление) в територията още през 29 г.пр.Хр. В региона били разположени римски легиони. Впоследствие военните им лагери дали началото на градове. Няколко десетилетия по-късно, около 12-15 г.сл.Хр., била официално създадена провинция Мизия. В края на века тя била разделена на две части – Долна Мизия включвала днешна Северна България, а Горна Мизия заемала българския северозапад. Когато през 106 г. император Траян покорил даките северно от Дунава и установил римски контрол над региона, Мизия престанала да бъде гранична територия. Легионите се изтеглили от западните ѝ части, а изоставените военни лагери се превърнали в цивилни селища и градове.
Тракийските земи южно от Стара планина влезли в пределите на империята по-късно и по различен начин. Тракийските царе, които управлявали там, били лоялни васали на Рим. Връзката си личи дори в монетите на тракийския цар Реметалк I: наистина портретът му е изобразен на лицевата страна на монетата, но на обратната страна е изобразен волевият профил на император Август. След смъртта на Реметалк I през 12 г.сл.Хр. започнала междуособица за наследството му, която се засилила с убийството на Реметалк III през 46 г.сл.Хр. По това време Рим бил готов да установи контрол върху региона, и през 44–46 г. го анексирал. Била създадена провинция Тракия. За разлика от дунавските провинции, Тракия била по-слабо изложена на атаките на варварите и била смятана за цивилизована. Тя била вътрешна провинция и нямала нужда от легиони, които да я надзирават.
Римското управление на Тракия се отразило на всички форми на обществен живот. Най-драматичната промяна била развитието на градския живот – нещо рядко срещано в региона дотогава. Преди идването на римляните регионът бил основно селски. Големите градове били малко.
Единственото изключение били гръцките колонии по Черноморието и династичните центрове във вътрешността, като Филипопол (днес Пловдив).
Пристигането на Рим променило всичко. Прочутите римски пътища се прострели нашир и длъж, защото улеснявали движението на войници и пощенските служби в цялата империя. Заедно с тях дошли удобства като водоснабдяване, канализация, обществени бани.
Античният град Улпия Ескус
Някои градове възникнали край старите тракийски селища, други се появили на чист терен. И двата вида градове били планирани по правилата на римското градоустройство от самото начало. Гръцките градове и Филипопол обаче били препланирани, за да отговарят на римската мода, управление и начин на живот.
Някои от новооснованите селища еволюирали от някогашните легионерски лагери по Дунава след 106 г., като Рациария (днес Арчар) и Улпия Ескус (днес Гиген). Други, като Никополис ад Иструм (край Велико Търново), Августа Траяна (днес Стара Загора) и Марцианополис (днес Девня) се появили като нови цивилни селища. Към началото на II в. картата на римска България била осеяна с нови градове.
Римското влияние в градовете в Мизия било по-силно, отколкото в Тракия. Причината била значителното военно присъствие. Някои войници били от италийски произход и след края на военната си служба се заселвали в римска България. Мизийските градове изглеждали като онези в западните части на империята и административен език бил латинският. Градовете на юг от Стара планина обаче били под влиянието на Гърция и Мала Азия – те изглеждали подчертано източни и използвали в администрацията гръцки.
Така земите на днешна България се превърнали в рядко съчетание на традициите на западните и източните части на империята.
Никополис ад Иструм
Всички градове следвали принципа на гръко-римската урбанистика. Те имали централни площади (наричани форум на север и агора на юг) за най-важните обществени и религиозни сгради. Хората се събирали на тях, за да търгуват, обменят клюки, да се молят или да се забавляват. Важни елементи в градската среда били базиликите (преди идването на християнството те били обществени пространства за редица дейности), храмовете, театрите и стадионите. Градовете имали водоснабдяване и канализация, както и мрежа от улици, които се пресичали под прав ъгъл. Обществените сгради били украсявани със статуи на богове, императори и бележити граждани.
Частният живот също се променил под римско влияние. Повечето граждани живеели в инсули – територията, затворена между четири улици. Най-богатите притежавали големи къщи с вътрешни дворове и басейни, украсени с мозайки и мраморни статуи.
Римското управление стимулирало икономиката. Производството до голяма степен било централизирано и стандартизирано и обикновено било концентрирано в градовете. Частната инициатива била добре дошла и в извънградските вили започнали да се появяват големи производствени центрове, като работилници за керамични изделия, например.
Римляните били високоорганизирано общество. Развитата бюрократична система, която въвели на Балканите, била нещо ново за траките – те били свикнали със социална структура, която се състояла единствено от цар и малка свита военизирани аристократи и обикновени хора. Под римска власт траките трябвало да свикнат с новото териториално и данъчно управление на централизираната държава. Провинциите се управлявали от имперски наместници, които живеели в провинциалните столици. Екип от финансови и други мениджъри се грижели за гладкото протичане на провинциалните дела.
Порта Камилите в крепостните стени на Хисаря
Всеки град имал известна степен на самостоятелност и бил управляван от съвет от магистрати, които функционирали като умалено копие на Сената в Рим. Тези позиции били неплатени. От магистратите се очаквало да плащат със собствени средства организацията на обществени събития и строежа на обществени сгради.
Мъжете граждани на определена възраст редовно участвали в срещите на градския съвет и обсъждали актуални въпроси от градския живот. Всяка година двама от тях били избирани за водачи на съвета – властта им била сходна с тази на съвременните кметове.
В градовете съществували и разнообразни институции. Имало няколко колегии, посветени на религиозните дела. Много от тях се занимавали с почитането на имперския култ към обожествения император. Други наподобявали днешните клубове по интереси. Имало и съсловни и професионални организации. Някои се занимавали с организацията на спортната дейност в града, която по това време била смятана за важен елемент в образованието на младите хора. Градските управи давали и възможност на щедрите донори да подпомогнат кариерата си. Начинанието било скъпо, но обикновено си заслужавало – подобни дарители се радвали на огромна обществена почит. На тях дори им издигали статуи.
Жените участвали активно в обществения живот. Макар и изключени от участия в съвещанията на градския съвет, те не били затворени по домовете си. Много от тях членували в различни религиозни организации и служели на различни култове. Някои дори станали провинциални жрици на императорския култ – високопоставена длъжност с огромен престиж. Когато дарявали пари за строеж на обществени сгради и инфраструктура или за организация на спортни или музикални състезания, те също получавали статуи на обществени места.
Антична римска гробница, Силистра
Животът в римска България през I-II в. бил през по-голямата си част мирен. Най-големите изключения били Маркоманските войни и Антониновата чума по време на управлението на император Марк Аврелий. Но следващият век донесъл тежки изпитания като готското нашествие от 250-те и нестабилната втора половина на века, когато императорите се сменяли често и управлявали кратко. В края на века император Диоклециан променил завинаги живота. Провинциите били реорганизирани, а териториите им – намалени. Появили се големите административни единици на диоцезите. Бюрокрацията придобила кошмарни измерения.
Вместо един, империята вече имала четирима владетели. Т.нар. тетрархия се състояла от двама съимператори, всеки от които си избирал по един наследник. Реформата скоро прераснала в ожесточена борба между съвладетелите, която довела до установяването на т.нар. доминат. Империята сега се управлявала от един император и от неговото семейство. През 330 г. император Константин преместил столицата на империята в Бизантиум, на Босфора, и преименувал града на себе си – Константинопол. За пръв път от идването на римляните Балканите се озовали близо до центъра на империята.
Възходът на този Нов Рим бил първият видим признак за един процес, който течал вече от век насам. Западът и Изтокът постепенно се отдалечавали, еволюирайки в две самодостатъчни икономически и културно държави. Тази трансформация станала най-видима при наследниците на Константин. Император Теодосий I бил този, който поставил нещата на масата с две исторически решения. През 390-те той обявил християнството за официална и единствена държавна религия и разделил управлението на империята между синовете си – Хонорий поел западната ѝ част, а Аркадий – източната.
Части от антична Силистра
Югоизточна Европа се озовала в това, което днес историците наричат Източна Римска империя, наследник на могъщата империя на Август и предшественик на онова, което щяло да се превърне в средновековна Византия. Разказът за римска България не би бил пълен без този период на преход. Регионът бил в непосредствена близост до столицата на империята и лесно се влияел от нейната икономика и интелектуален живот. Това донесло просперитет и не е никак чудно, че едни от най-хубавите паметници и произведения на късноримската култура се появили именно на Балканите.
Докато през V-VI в. Западната Римска империя се свивала и страдала от ударите на варварите, нейната сестра на изток се справяла отлично. В нея се строели впечатляващи паметници на архитектурата, войските ѝ печелели внушителни победи под ръководството на талантливи императори като мъдрия реформатор Анастасий I и Юстиниан, които възстановили голяма част от територията на империята и културната ѝ сила.
Но проблемите никога не били далеч. Войните и варварските нашествия били често явление между IV и началото на VII в. и оказали несъмнено влияние върху живота в Римска България. Строгата, добре смазана бюрократична машина на империята започнала да скърца и да се разпада. Селищата започнали да се променят и да се адаптират към новите времена. Старите римски градове, разположени в равнинни местности, западнали. Дори здравите им крепостни стени били безсилни пред нахлуващите варвари. Вместо да поддържат обречените градове, обитателите им ги изоставили и се преместили в нови, тежко укрепени селища на възвишения и хълмове, които по-лесно можели да бъдат отбранявани.
Развалини от антична Сердика в София
Икономиката и социалният живот също се променили. Производството се централизирало още повече и държавата се превърнала в инвеститор и собственик на голям брой работилници. Мнозина дребни свободни занаятчии и фермери задлъжнели до такава степен, че се оказали собственост на своите кредитори. Така били положени основите на феодалното общество.
Междувременно към края на IV в. християнството вече било доминиращата религия – с всички произтичащи от това последици за социалния живот и архитектурата. Църквата постепенно натрупала политическа власт и епископите започнали да се грижат за управлението на градовете.
Социалното и етническото многообразие били в тъканта на космополитната империя и римска България не правела изключение. В нея живеели местни траки, гърци от материка или Мала Азия, римляни и ветерани от всякакъв произход. По улиците се разхождали магистрати и матроти, проститутки и роби, търговци и гладиатори. Някои от тях били римски граждани по рождение и се възползвали от привилегиите, които осигурявали това. Други били получили гражданство след края на военната си служба или заради заслуги в администрацията. След 212 г. всичко това изгубило значение. Император Каракала издал декрет, според който всеки свободен мъж в империята получава статут на римски гражданин.
Между IV и VI в. империята започнала да се поддава на натиска на варварските нашествия. Сред най-опустошителните били тези на готите през IV в., на хуните през V в. и на славяните и аварите през VI в. Нестабилността, която носели със себе си нашествията, се съчетала със задълбочаваща се политическа и военна криза, която в крайна сметка довела до колапса на римската цивилизация. Но докато Западната Римска империя паднала по ударите на варварите, Източната Римска империя оцеляла и се превърнала в това, което днес наричаме Византия.
Калиакра
Но Византия не била единствената политическа сила на Балканите. В края на VII в. прабългарите основали своя държава южно от Дунава и положили основите на онова, което през вековете се утвърдило като България.
През следващите векове значителна част от римското наследство на Балканите било изгубено. Неподдържаните пътища започнали да се разпадат и обрасли. Улиците, храмовете, баните и амфитеатрите на някога оживените градове били изоставени и обрасли с растителност, или се озовали застроени със сградите на средновековни градове, чиито обитатели постепенно забравяли за съществуването им. Мраморни статуи и колони били събаряни и изгаряни за хоросан, иманяри ровели в развалините, търсейки скрити съкровища. Малко оригинални римски сгради са оцелели (почти) непроменени от наши дни, като базиликата "Св. София" в София.
Интересът към римската античност в България се появил към края на ХIХ в. През ХХ в. римското наследство станало обект на систематичен археологически интерес.
Днес римското минало на България е добре документирано. В градове като София, Пловдив и Стара Загора то отдавна има централно място на туристическата карта. Всяка година археолозите правят нови открития.
English
Bulgarian