Тракийски гробници

Размерът на масивния могилен насип, клаустрофобичното пространство на гробницата, студът и миризмата на отминали времена – влизането в тракийска гробница е вълнуващо преживяване.

Досега в България са открити над 200 монументални тракийски гробници. Те са не само впечатляващи гробни съоръжения, а и източник на ценна информация за погребалните обичаи и религиозните вярвания на хората, които са ги построили.

Как траките започнали да строят монументални гробници? Историците още не са намерили отговор. Първоначално учените смятаха, че траките са били вдъхновени от много по-големите и стари гробници на Микенската цивилизация, която процъфтявала в Южна Гърция между 1600 г.пр.Хр. и 1200 г.пр.Хр. Други възможни предшественици са долмените и скалните гробници, които траките правели преди това. Но сравнително късият период между V и III в.пр.Хр., в който траките строели монументални гробници, е довел до заключението, че идеята вероятно е била заета от някой съседен регион, в който по същото време е имало подобен тип архитектура – Анатолия, Северна Гърция, антична Македония. Траките, разбира се, адаптирали заетото спрямо своите вярвания, вкус и строителна технология. 

​

Долината на тракийските царе е осеяна с погребални могили

Най-високата концентрация на монументални гробници е в централната част на Южна България и в Югоизтока, където бил центърът на Одриското царство, и в земите на гетите на североизток. Извън тези региони монументалните гробници са рядкост.

Тракийските монументални гробници винаги са скрити под могилен насип. За разлика от други места, като антична Македония например, в една тракийска могила може да има само една гробница.

Траките имали няколко метода на строителство на огромните, скъпи и времеемки могили. Понякога те натрупвали насипа едновременно със строителството на гробницата. Друг път го правели на етапи, в продължение на дълъг период от време. При всички случаи натрупването на могилата включвало сложна последователност от ритуали. Следите от тях още личат в насипите – купчини фрагментирана керамика, огнища, жертвени ями, керамични олтари.

Най-голямата могила, откривана по българските земи, е Шушманец край Шипка. Тя има диаметър от 100 м и е висока 20 м. Със сходни размери са Голямата косматка (90 м диаметър, височина 20 м), Жаба могила край Стрелча (диаметър 80-90 м, височина 20 м), Оструша край Шипка (диаметър 80 м, височина 17 м) и Мезешката могила край Свиленград (диаметър 90 м, височина 14 м). 

​

Гробницата в Мезек

Основата на могилата била предпазвана от ерозия от здрава каменна стена (крепида). Крепидата била и символична граница между света на живите и на мъртвите. Най-големите крепиди, откривани досега, са тези на Четиньова могила край Старосел и на Мезешката могила. Те са високи 3,5 м и са широки 5 м. 

Траките използвали разнообразни материали за строителството на гробниците си: каменни плочи, ломени камъни, чакъл, кирпич, дърво и по-скъпите дялани камъни и тухли. 

Най-ранните тракийски гробници са малки и с прост план. Те обикновено имали коридор, който осигурявал връзката с външния свят; предкамера, в която се оставяли погребалните дарове или се извършвали по-късни погребения; и кръгла или правоъгълна камера. 

След средата на IV в.пр.Хр., когато политическата и икономическата мощ на одриските и гетските владетели била в апогея си, гробниците станали по-големи и сложно планирани. Гробницата при Гагово, край Попово, например, има две полукръгли погребални камери. Тази при Оструша има шест различни помещения, включително погребална камера, издялана в монолитна скала.  

​

Гробницата в могилата Голяма косматка

Към края на IV и началото на III в.пр.Хр. македонската мода в строителството на гробници с полуцилиндрични сводове стигнала до Тракия. Най-добрият пример за нея на тракийска почва е Свещарската гробница в Археологически резерват "Сборяново", включена в списъка на ЮНЕСКО с паметниците на световното наследство.

По това време били построени и двете най-големи гробници, откривани в Тракия – тази при Мезек (близо 30 м дълга и 4,3 м висока) и в могилата Голяма косматка (26 м дълга и 4,5 м висока). 

Гробниците се затваряли с двукрили врати от дърво или камък, но малко от тях са стигнали до нас. Каменните врати често са откривани счупени на пода на гробницата или дори извън нея. Дали това е дело на иманяри или на траки, изпълняващи ритуал по прераждането на обожествения покойник, остава загадка. Не всички врати обаче били еднакви. Някои гробници в Сборяново имат плъзгащи се врати, а вратите на Мезешката гробница са от бронз. 

Тракийските гробници често били украсявани със стенописи и архитектурни орнаменти. Стенописите изобразяват сцени на свещен лов, обожествяване на покойните аристократи, битки, погребални угощения. Малко от тях обаче са запазени – в гробниците в Александрово, Казанлък, Свещари, Мъглиж. Някои гробници били украсени с дорийски и йонийски колони – като Свещари, Шушманец и Старосел. 

​

Свещен лов, изобразен в гробницата от Александрово

Скулптурите са изключително редки. Досега са ни известни 10-те кариатиди от гробницата при Свещари и двойката лъвове от Четиньова могила, от които са останали само три лапи. Бронзовият глиган, открит край Мезешката могила, и бронзовата мъжка глава, намерена в насипа на Голямата косматка и идентифицирана от някои като портрет на одриския цар Севт III, някога били части от по-големи скулптури или статуарни групи. 

Произходът на художниците и скулпторите, които украсявали гробниците, е спорен въпрос. Някои вероятно са били гърци, като автора на стенописите от Казанлъшката гробница. Други, като автора на стенописите на Александровската гробница, вероятно са били траки. 

Тракийските гробници били обзавеждани с каменни погребални ложета (понякога с възглавници, изсечени от камък) и други мебели – каменни и дървени пейки, столове, олтари.

Скъпи и сложни за строеж, гробниците били използвани от по-късните поколения – понякога в продължение на векове. Някои гробници обаче изглежда са били съзнателно разрушени или оставени незавършени.  

​

Свещарската гробница

В повечето случаи античните и съвременните иманяри са прониквали в гробниците много преди археолозите, ограбвайки ценните предмети и рушейки всичко останало. Твърде малко гробници са избегнали тази участ, като тези при Мезек, Сашова могила и Голямата косматка.

И малкото, което е намерено в могилите, ни дава богата информация за живота и смъртта на древните траки. Скъпите керамични и метални съдове, местно производство или внос от Гърция, били погребвани заедно с оръжия и пищни накити от сребро и злато, за да служат на собствениците си в отвъдното. Тези предмети често били ритуално счупвани – и те трябвало да "умрат". 

Останките на покойните са друга загадка за археолозите и историците. В монументалните гробници не са откривани цели скелети. При разкопките обикновено се намират части от тях – череп, бедрени и други кости. Тези останки често принадлежат на различни индивиди. 

Всъщност това е част от традиция, която траките започнали да практикуват още от началото на I хил.пр.Хр. Обяснението за тази странна ситуация може да са ритуалите на тракийския орфизъм за обезсмъртяване и обожествяване на жреци, владетели и важни личности. За да станат безсмъртни, те били разчленявани също както Орфей, предполагаемият основател на религията, бил разкъсан от побеснелите менади (поклоннички на Дионис). 

​

Тракийска погребална могила

В тракийските гробници често се срещат ритуално убити коне и кучета. Те са погребвани отделно от покойниците. Животинските скелети обикновено се откриват в анатомичен порядък, но не винаги. Конете и кучетата, откривани в гробниците на Свещари, например били обезглавени. 

Хората, погребвани с такива почести в гробниците, определено са били с висок социален статус, включително владетели и техните семейства. Само един от тях е идентифициран със сигурност досега – Гонимаседзе, съпругата на Севт. Тя е била погребана в гробница с декоративна фасада край Смядово. Надгробен надпис над входа на гробницата е запазил името ѝ. Свещарската гробница определено е царска, но собственикът ѝ е идентифициран по косвени доказателства. Същото се отнася за предполагаемата гробница на Севт III в могилата Голямата косматка. 

Според някои историци и археолози тракийските гробници били не само погребални съоръжения, но и хероони – светилища на обожествените предшественици и дори храмове, където били извършвани мистериални обичаи и където владетелите били обожествявани. Има известни свидетелства в подкрепа на тази хипотеза. Ако е вярна, тя би обяснила декоративните фасади на някои гробници, износените им каменни прагове и следите от пребоядисване, смяна на вратите и препострояване на някои структури.

Както толкова много въпроси за живота и смъртта на древните траки, и този няма окончателен отговор. Тайните на тракийските монументални гробници все още чакат своето обяснение.