Смъртта в Римска България

В средата на I в.сл.Хр. близките на един заможен мъртвец от Филипопол (Пловдив) го кремирали, а след това положили останките му в гробница заедно със скъпи лични вещи, като златен венец и шлем маска от сребро и бронз, която изобразявала мъжественото му лице. Век по-късно съпругата на един филипополски гладиатор му издигнала надгробен паметник, на който той бил изобразен в цялата си мощ. В началото на III в. друг филипополец бил погребан с конете и колесницата си, по която бронзови апликации изобразявали Херакъл и император Каракала. 

През II в. в друг край на балканските владения на Римската империя – античния предшественик на днешния Сандански, – богато семейство си поръчало надгробен паметник при местния каменоделец. Те искали на паметника портретите на всички членове на семейството – и млади, и стари. Каменоделецът съвестно изпълнил поръчката и изобразил клиентите си с тържествени лица и с бради и прически според последната мода в Рим. 

Три века по-късно в Дуросторум (Силистра) богат гражданин си издигнал гробница. Тя била богато изписана – птици и цветя по тавана, изображения в цял ръст на собственика, съпругата му, слугите им и красиво момиче, което може би е било негова държанка. По същото време в Сердика (София) богати християни си строели богато изписани гробници. Една от тях е запазила за вечността името на собственика: Хонорий. 

През Римската епоха хората в съвременна България преминавали от живота към смъртта с разнообразни вярвания, ритуали и обичаи. След себе си те оставили разнообразна погребална архитектура, надгробни паметници, надписи, включително проклятия към всеки, който би опитал да ограби гроба им или да си присвои гробното им място.

​Некропол от римската епоха, местност Пропада

За хората в Римска България начинът, по който преминавали в отвъдното, зависел от етническия им произход и религията им. 

Траките, поне в първите векове под римска власт, продължавали да пазят старите си погребални традиции. Те най-често били кремирани и погребвани в могили. Аристократите, като мъжът от началото на този разказ, били полагани в гробници от камък или тухли и хоросан. Погребалните дарове обичайно включвали колесници, пълни комплекти въоръжение и бойни доспехи, луксозна покъщнина. 

Телата на гърците и заселниците от Мала Азия и Италия били погребвани под надгробни камъни или в каменни саркофази. 

С времето ритуалите на различните групи се променяли. Под влиянието на римската цивилизация богатите траки започнали да се отказват от издигането на могили и развили предпочитание към надгробните паметници и саркофазите. Но те продължили да кремират мъртвите си и често поставяли изображение на Тракийския бог конник в гробовете им. В погребален контекст конникът символизирал полубожествения херос, в който се превръщал посветеният покойник в отвъдното. Гърците имали друго изображение със сходно значение – сцена, изобразяваща как покойният пирува, полегнал на кушетка, в компанията на семейството и слугите си. 

Имперската погребална мода се разпространила в Тракия, основно в големите градове, където живеели хора от всички краища на империята. На тракийска почва се появили и италийски стилове в надгробните паметници. Те включвали релефно изображение на орнаменти като венци, орли, лъвове, бръшлянови и лозови листа и скулптурни портрети на покойните.

​

Надгробен паметник от римската епоха, Русе

Промените в икономиката и обществото също влияели на погребалната мода. По време на просперитета през II и III в. заможните траки били погребвани в скъпи и добре изградени гробници от тухли и хоросан. Но през бурния IV в. парите започнали да свършват. Хората започнали да строят гробници от развалините на по-ранни сгради. Отминаващата мода на големите надгробни могили сред траките може да се свърже и с даването на римско гражданство на всички свободни мъже в империята през 212 г. Робството така и не станало широко разпространено в Тракия, затова аристократите вероятно наемали работници за издигането на скъпите купчини от пръст и чакъл върху техните гробове и гробници. Това можело да отнеме до 6 месеца. След 212 г. аристократите изгубили влиянието си върху по-бедните траки – и спрели да си издигат могили. Кризата след готското нашествие от 251 г. вероятно също е изиграла роля за отмирането на този обичай. 

След IV в. християнството наложило унифициран погребален ритуал за всички последователи на религията. Мъртвите били погребвани с крака, сочещи на изток. Повечето от гробовете били покривани с тухли. Най-заможните си строели малки гробници, които украсявали със стенописи, символизиращи блаженството на рая. Някои от най-хубавите от тях са в Сердика, разпръснати около предшественика на базиликата "Св. София". Друг красив пример е от Дуросторум, макар да е спорно дали гробницата е принадлежала на християнин или не. 

Езически или християнски, запазените надгробни надписи са ценен източник на информация за хората от Римска България.  

​

Надгробен паметник от римската епоха, Сандански

Един надгробен паметник от източния некропол на Филипопол, например, бил платен от Филип и Папий, които го посветили на своя син и брат Филип, починал на 30 години. Загубата на Филип била такъв удар, че градският съвет и гилдията на търговците на вехти стоки и кожени изделия се присъединили към опечалените. Така само с няколко реда надписът разкрива възрастта на починалия, семейния бизнес и социалното му положение. Той разкрива и че семейството е от гръцки произход. То се преселило от малоазийските градове Никомедия и Никея и още поддържало контакти с родствениците си там. Годината, в която Филип, синът Филип, умрял, не е спомената. Археолозите смятат, че това се е случило през II-III в.

Понякога дори няма нужда да четете надписите, за да разберете повече за покойниците.

Предметите, откривани в гробовете им, говорят сами по себе си. Фините хирургически инструменти и кутии за лекарства показват, че покойният е бил лекар. Елегантните златни огърлици указват гроб на богата дама. Стригилите (уреди за почистване на пот и пясък от кожата) и балсамариите за благовония са обичайни за гробовете на спортистите.

И все пак много гробове остават забулени в загадъчност. Кой е бил Хонорий, чиято гробница се намира при входа на "Св. София"? Наистина ли сребърният шлем маска от Филипопол изобразява истинското лице на покойния, или е идеализиран портрет на воин? Вероятно никога няма да разберем.