До средата на ХХ в. хората в Малко Търново имали особен обичай, когато минавали през местността Пропада. Без значение кое време на годината било, те сваляли шапките си, слизали от магарето, коня или мулето, което яздели, и прекосявали местността пеша.
Те правели това, защото знаели, че Пропада е древно гробище, и искали да отдадат своята почит на отдавна забравените хора, погребани в него.
През Римската епоха местността била некропол, който вероятно принадлежал на хората, работещи в близките рудници между II и IV в. Местността е осеяна с около 40 могили и десетки цистови гробове (направени от плоски каменни плочи). В некропола има и четири гробници от сив мрамор. Забележителното е, че планът на гробниците вече бил остарял и старомоден по времето, когато били построени – те имат коридори, фронтони и гробни камери с купол, подобно на гробниците от предримска Тракия. Но този "анахронизъм" не е чак толкова странен. Подобни случаи се срещат и в други части на Римска България, като гробниците в близката местност Мишкова нива и гробницата край Поморие..
Съвременният посетител може само да се досеща колко голям е бил некрополът по времето, когато античните обитатели на Странджа са го използвали. След изоставянето му през IV в. споменът за погребаните се изгубил, а упоритите странджански дъбове скоро превзели местността. Днес те растат навсякъде – по могилите и дори от цистовите гробове, размествайки бавно, но сигурно, камъните, подредени някога там от човешка ръка.
Първите археологически разкопки на Пропада били през 1979 г. За съжаление разкопките и изкопите на иманярите, които през годините са търсили заровено злато в античния некропол, са оставили много от тези стари гробове в окаяно състояние. Безброй цистови гробове зеят към странджанската гора, лишени от каменното си покритие, сякаш обитателите им са решили, че смъртта им е омръзнала и са тръгнали по широкия свят. Оставени без защитата на могилните си насипи, гробниците бавно се разпадат. Гъстата растителност е превзела всичко. Съчетана с неуморимите странджански мужици, тя прави посещението на Пропада преживяване, доста доближаващо се до идеята за приключение.