На България и Румъния им отне десетилетия, за да проектират втори мост над Дунава между Видин и Калафат, и години, за да го построят. Но на няколко километра източно от Дунав мост 2 се намира доказателство, че да построиш мост на Дунава не винаги е било толкова времеемко.
На 5 юли 328 г. хиляди жители на римския град Улпия Ескус и околността се струпали на брега на Дунава, за да станат свидетели на историческо събитие. Самият император Константин Велики пристигнал от Мала Азия, за да освети нов мост над реката. Конструкцията от каменни колони и дървени греди свързвала Ескус, на южния бряг на Дунава, със сателитното селище Сукидава на северния. Целта му била да улесни римското присъствие отвъд Дунав. Мостът щял да облекчи търговията и да гарантира сигурността на империята.
Десетки архитектурни фрагменти лежат разпилени сред останките от Улпия Ескус
Римският мост отдавна е изчезнал, но Ескус още си е на мястото, край съвременното село Гиген. Видян през обикновената телена ограда, която го опасва, на пръв поглед археологическият обект изглежда неинтересен. Няма музей, а статуите, надписите, ценните находки и монетите, открити при разкопките, са в археологическите музеи в София и Плевен.
Но когато пристъпите отвъд телената мрежа, ще попаднете в друг свят. Изпод избуялата растителност се показват прави улици с каменна настилка, колони и части от релефи, разхвърляни в привидно безредие, което се простира докъдето поглед стигне.
Произходът на Ескус е в самото начало на I в.сл.Хр. и първите години от римската власт в региона. Той се появил като военен лагер на V Македонски легион, стратегически изграден на плато над Дунава, за да охранява границата и да гарантира, че траките от региона няма да се разбунтуват. Скоро край военния лагер се появило второ селище – канаба. В него живеели пенсионирани войници и пъстра група цивилни, които обичайно съпровождали армията: търговци, занаятчии и кръчмари, наложници и проститутки. Имало и трето селище – на местни траки, които търгували с армията.
През 62 г. легионът бил изпратен в Юдея и на мястото му дошъл друг – IV Скитски легион. Търговията продължила да процъфтява и когато през 106 г. император Траян най-сетне спечелил дългата война с даките, Ескус вече бил от достатъчна важност, че да бъде обявен за град.
Промяната довела до промяна. Някогашният военен лагер се променил до неузнаваемост. В Ескус имало голям форум с портици и обществени сгради, павирани улици, обществени бани, водопровод и канализация. Акведукт отвеждал в града прясна вода от извори, отдалечен на 20 км. Крепостна стена го пазела от нападатели и от дунавските наводнения. Имало и големи храмове.
В Ескус живеели и богати, и бедни, местни траки и заселници от Апенините и Мала Азия. Наоколо се намирали вилите на заможните и работилници за стъкло и керамика.
Една мозайка, открита през 1948 г. на пода на голяма обществена сграда, хвърля светлина върху културния живот на Ескус. Мозайката изобразява трима маскирани актьори, а надписът над тях уточнява, че изпълняват пиесата "Ахейци" на Менандър. До този момент никой в съвременния свят не знае, че великият атински драматург е написал комедия с такова заглавие. Мозайката от Ескус е първото свидетелство за съществуването ѝ.
Втори век бил благоприятен за Ескус, защото в империята царели стабилност и мир. Но по-късните политически и икономически кризи и варварските нашествия разстроили живота в града. Ескус се възродил при управлението на Константин, както показва и построяването на моста, и удържал на варварските нашествия още два века. Той бил окончателно изоставен след едно опустошително нападение на аварите и славяните през 585 г.
През Х в. върху развалините на Ескус се заселили българи. Те построили жилищата си върху руините му и издигнали църква на мястото, където някога се намирал храмът на Фортуна. Те останали в него, докато друго нашествие – на османците – не ги принудило да напуснат.
Античните развалини останали забравени в продължение на векове, докато през ХVII в. един италиански военен инженер не разпознал в тях останките на древния Улпия Ескус.
English
Bulgarian