СЕРДИКА

"Сердика е моят Рим", казал някога император Константин, но все пак преместил столицата на империята в Бизантион, на Босфора – бъдещият Константинопол. 

Значителна част от антична Сердика е запазена в централната част на София.

Римляните установили контрол върху селището, което било на територията на тракийското племе серди, в средата на I в.сл.Хр. Също като траките преди тях, римляните били привлечени от стратегическото му разположение на кръстопътя между маршрутите от Централна Европа за Босфора и от Дунава за Бяло море. Другата причина били местните горещи извори, които давали така ценените от римляните възможности да се погрижат за здравето и да се отдадат на спа удоволствия. 

През Античността минералните извори били край североизточния ъгъл на крепостната стена на Сердика. Днес те бълбукат в центъра на града, при бившите Централни бани (днес Музей на София).

Останки от римска Сердика, изложени пред ЦУМ

През 106 г. император Траян дал на Сердика статус на муниципия. През следващите векове значението на града нараснало – при всяка административна реформа той оставал столица на съответната провинция. Сердика изживяла най-големия си разцвет през II и III в. Горещите извори били каптирани и водите им потекли в богато украсена обществена баня. Масивна крепостна стена охранявала същинската част на града. 

Сердика сечала собствени монети с ликовете на редица императори – от Марк Аврелий до Галиен. Едно от лицата на сердикийските монети била Юлия Домна, съпруга на император Септимий Север и майка на император Каракала. Тя била смятана за божествена покровителка на Сердика.

В края на III в. на хълм извън крепостните стени, върху останките от по-ранен театър, бил построен амфитеатър с оси 60 на 43 м.

Този период в миналото на Сердика и Римската империя изобилствал от съдбоносни събития. През 270 г. император Аврелиан, роден в околностите на града, изтеглил римляните от провинция Дакия, която се намирала северно от Дунава. От град далеч от неспокойната граница на империята Сердика се озовала опасно близо до варварския свят. Последвалата административна реформа я направила столица на новата провинция Вътрешна Дакия. Промяната личи в надписите от Сердика. Първоначално официалният език, използван в тях, бил гръцкият. В края на III в. той бил заменен с латински.

​

Твърди се, че през 260 г., 10 години преди римляните да се изтеглят от земите северно от Дунава, в Сердика се случило едно незабелязано, но важно събитие. В семейството на трак и дакийка се родило момче, което по-късно станало император Галерий. Галерий не е известен колкото съвременниците си Диоклециан и Константин Велики, но е оставил важна следа в историята. Първоначално Галерий подкрепял антихристиянската политика на Диоклециан, но през 311 г. – вероятно в Сердика – подписал т.нар. Едикт за толерантност. Указът спрял преследванията на християните и на практика се превърнал в предшественик на Миланския едикт от 313 г., с който Константин Велики легализирал религията и поставил началото на християнизацията на империята.

Според някои изследователи Галерий си построил дворец в Сердика на мястото, където днес се издига хотел "Рила".

Част от руините са изложени под три модернистични купола

През IV в. Сердика преживяла много промени. Крепостните стени били подсилени заради нарасналата опасност от варварска атака. Старите улици били запълнени, а старите сгради – съборени, за да се отвори място за ново строителство. Във вътрешния двор на Президентството, например, върху развалините на магазини от II в. и част от някогашния булевтерион (градски съвет) бил построен кръгъл мартирион (светилище на раннохристиянски мъченик). След няколко реконструкции светилището се превърнало в ротондата "Св. Георги", която се намира в двора и днес.

Християнството рано спечелило привърженици в Сердика. През 343 г. градът привлякъл вниманието, когато в него се срещнал църковен съвет с над 300 епископи от цялата империя. Целта му била да се реши дали арианството е ерес.

Градът бил и митрополитски център. 

Източно от крепостните стени на Сердика се простирал голям християнски некропол. Редом до скромните гробове на обикновените хора се издигали изписаните с фрески гробници на заможните жители и малка, богато украсена гробна църква. През VI в., при управлението на Юстиниан I, тя била заменена с голяма базилика – "Св. София".

Църквата "Св. София" днес се намира в сърцето на града

Скоро след това настъпило Средновековието. Части от римска Сердика оцелели в промяната и продължили живота си. Базиликата "Св. София" и ротондата "Св. Георги" посрещнали дори османското нашествие от края на ХIV в. и впоследствие били превърнати в джамии. Дори в началото на ХХ в. гробниците от некропола около "Св. София" още се виждали над земята. Стърчали и останките на крепостните стени. 

Дори съвременните улици на централна София следват трасетата на древноримския план.

По-голямата част от римска Сердика била изгубена под разширяващия се град, но находки като позлатената глава на Аполон, която сега е в Националния археологически музей, показват колко богат е бил античният град. През ХХ и ХХI в. части от него бяха разкрити при строителството на нови сгради.

Центърът на съвременна София групо следва уличния план на антична Сердика

Източната порта на крепостта, заедно със значителна част от прилежащите улици и сгради, били открити при строителството на сталинисткото Ларго през 1950-те. Останките на булевтериона били намерени на мястото на съвременния "София Хотел Балкан". Сердикийската герузия (организация, посветена на култа към обожествения император) била на мястото на Министерството на културата. Два идентични строителни надписа, открити при Северната и Западната порти на града, датират строителството на крепостните стени на Сердика в 177-180 г. Извън укрепената територия на мястото на съвременния площад "Гарибалди" през 161-163 г. бил построен храм на Хелиос и Серапис. 

Огромната част от антична Сердика обаче е изгубена завинаги. 

От оцелелите сгради някои могат да бъдат посетени и днес. 

Запазени части от крепостната стена на Сердика край горещите минерални извори, които били сред причините римляните да се заселят в града

Източната порта на Сердика е запазена в подлеза между Министерския съвет и Президентството. Улици и търговски сгради от античния град са изложени под Ларгото и около входовете на метростанция "Сердика". Кръгла кула от североизточния ъгъл на крепостта се вижда край джамията "Банябаши", а Западната порта на Сердика е при католическата катедрала "Св. Йосиф".

Останките от амфитеатъра са в началото на улица "Будапеща". Част от тях са експонирани в подземното ниво на луксозен хотел. Зад метална ограда на отсрещния тротоар се вижда друга част от амфитеатъра – изоставени руини, потънали в застояла вода и избуяла растителност. За да придобиете по-жива представа за игрите в сердикийския амфитеатър, посетете Националния археологически музей. Там е изложен релеф, който изобразява игри на арената му. Изглежда са били доста зрелищни – имало е дори битка с огромен изкуствен крокодил, задвижван от хора.

"Св. София"

Най-впечатляващата част от римска Сердика е "Св. София". Интериорът ѝ е гол, но дава добра представа за късноантичната църква. В подземното ниво се крият няколко раннохристиянски гробници с фрески. Разходката сред лабиринтоподобния град на мъртвите на Римска Сердика е вълнуващо преживяване.