Перперикон е рекламиран като предполагаемото място на прочутия оракул на Дионис и е вероятно най-известният скален тракийски обект. Но в Родопите ще намерите място, което го конкурира по значение, величественост и очарование.
Глухите камъни не са така претъпкани с туристи и са само частично проучени археологически. Атмосферата им в голяма степен е непокътната. Името идва от любопитната липса на ехо сред скалите. Това допълнително засилва усещането, че се разхождате в оживяла загадка.
Разположен под 708-метровия връх Света Марина, който е най-високият в тази част на Родопите, светилището е на около 3000 години.
Повърхността на Глухите камъни е осеяна със стотици изсичания и ниши с форма, която, най-общо казано, може да се определи като трапецовидна. Много от изсичанията обаче са с други форми: правоъгълни, квадратни, кръгли, овални. Някои ниши са близо до земята, но повечето са издълбани високо – някои на 20 м височина. Една до друга и една над друга, те запълват почти всеки квадратен метър от скалната повърхност. На височина докъдето стига човешка ръка скалите са покрити и с графити, изрисувани от местните хора през ХХ в. и от туристи – през ХХI в.
Глухите камъни са най-голямата група от скални ниши в България. В скалите тук са изсечени над 500 от тях.
Повечето от скалите на обекта са покрити с ниши, издълбани от древните траки
Комплексът е бил използван интензивно през Ранната желязна епоха (ХI-VI в.пр.Хр.), но не е ясно дали нишите не са всъщност по-ранни.
Във всеки случай Глухите камъни е повече от колекция от скални ниши.
Пътеката, която води до светилището, лъкатуши през дъбова гора и свършва при върха на хълма. Земята тук е покрита с изкопите на археолозите, в които се виждат основите на някога впечатляващи сгради. Долината на Арда се разкрива на юг. Северно от платформата се издига масивна скала.
През по-голямата част от времето светилището е тихо и загадъчно
Преди векове в скалата било издълбано помещение. Според някои то е било скална гробница на тракийски аристократ или жрец, но проучванията показаха, че е било издълбано по-късно с друга функция. Днес се приема, че помещението е било част от късноантична църква. През този период християните се настаняват върху много бивши езически светилища. Глухите камъни не правят изключение.
В скалата е изсечено и стълбище – 33 ниски, тесни стъпала, износени от вятъра и водата, които стигат до самия връх. Щом веднъж се качите горе, ще бъдете възнаградени с вълнуваща гледка. Родопският вятър облизва камъните и останките на древен олтар и шепти в тръстиките, израснали в застоялата вода в дълбока 3 м цистерна, изсечена в скалната повърхност. На север се открива зашеметяваща гледка към долината на Марица.
Глухите камъни не били само светилище. Около тях се простирал град, който покривал площ, сравнима или дори по-голяма от тази на Перперикон. Животът тук не спрял дори през нестабилните V и VI в.сл.Хр., когато езическата Античност бавно отстъпила място на християнското Средновековие под съпровод от непрестанни варварски нашествия, икономическа криза и обезлюдяване. Археолозите са открили останки от дворец и църква от този период. Най-късните следи от обитаване са от Средновековието, от самото начало на ХIII в. Това дава основания на историците да предполагат, че крепостта на Глухите камъни е била унищожена от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход, преминали оттук по пътя си към Константинопол.
Докато археолозите внимателно проучват обекта, опитвайки да разкрият неговото минало и тайни, живота на обитателите му и религиозните им вярвания, местните хора без никакво колебание разказват реални или измислени истории за Глухите камъни.
Една от тях твърди, че тук е погребан тракийски владетел с девет товара злато. Иманярите отдавна търсят съкровището му. Ако се вярва на слуховете, някои от тях са извадили късмет и изкарали достатъчно от изровеното от обекта, за да си построят къщи. За съжаление, докато са правили това, те са унищожили значителна част от Глухите камъни, включително стени, оцелели с векове на природните стихии и изпитанията на времето.
English
Bulgarian