Иманярството е било популярно в югоизточните български земи от незапомнени времена. Една могила в региона – Малтепе, край село Мезек, отдавна е привличала търсачите на антично злато. Няма как да е другояче – с височината си от 14 м и диаметъра от 90 м могилата е огромна и е сред най-големите в съвременна България.
През 1903 г. един местен жител отишъл на Малтепе – вероятно за да търси злато. Той действително намерил нещо впечатляващо – но то не било нито от злато, нито от сребро. Скрита в гъстата растителност, която покривала могилата, лежала бронзова статуя на глиган в естествен размер. Тя тежала 177 кг и вероятно била част от по-голяма група, изобразяваща свещен лов.
Властите били уведомени и странната находка била отнесена в Истанбул – по това време Мезек още бил в пределите на Османската империя. След време един от краката на глигана някак се озовал в музея в Пловдив. През 1931 г. управата го дала на музея в Истанбул, а в замяна получила гипсово копие на цялата статуя.
Бронзовият глиган е една от малкото статуи, откривани някога в земите на траките. Оригиналът днес е изложен в Археологическия музей в Истанбул, но копие може да се види в Археологическия музей в София. В Историческия музей на Хасково е изложена гипсова реплика.
Но Малтепе криела и други изненади.
По ирония на историята могилата се оказала в българска територия след Балканските войни от 1912-1913 г. През 1931 г. иманярите се върнали при нея. Те я разкопали, открили входа на гробница и го разбили, ограбвайки всичко ценно, което им се изпречило през очите. Слухът за късмета им се понесъл от уста на уста и скоро стигнал до властите. Иманярите били принудени да върнат всичко, което са откраднали. Те се подчинили, макар че все още е неясно дали наистина са предали всичко, което са намерили в гробницата.
Незабавно започнало археологическо проучване на гробницата. То било водено от проф. Богдан Филов (1883-1945), един от най-добрите археолози в историята на България и един от най-противоречивите ѝ политици. Той бил отявлен антисемит и бил министър-председател по времето, когато България станала съюзник на нацистка Германия. Няколко месеца след комунистическия преврат от 9 септември 1944 г. той бил екзекутиран по присъда на Народния съд заедно с много други високопоставени политици.
През 1931 г. Филов попаднал в Малтепе в най-голямата тракийска гробница, откривана по българските земи. Тя е почти 30 м дълга, с 20-метров коридор, две правоъгълни предкамери и висока 4,3 м кръгла камера с форма на кошер. Под плочите, които покривали подовете на предкамерите, Филов намерил кремираните останки на две жени и златни накити. Това били единствените гробове, открити в гробницата, макар че в гробната камера имало каменно ложе и две каменни урни, които указвали, че помещението вероятно е било предназначено за погребението на трима души. Учените още не са сигурни колко точно погребения са били извършени в гробницата преди входът ѝ да бъде запечатан с каменни блокове и покрит с пръст, оставайки скрит в продължение на векове – докато иманярите не нахлули в него през 1931 г.
В гробницата били открити скъпи накити, луксозна керамика и съдове от бронз, сребро и злато, нагръдна броня и висок 134 см канделабър, украсен с фигура на танцуващ сатир. Повечето от предметите били внесени от Гърция.
Гробницата била построена през IV-III в.пр.Хр.
Днес съкровищата на гробницата при Мезек са изложени в Археологическия музей в София и в Историческия музей в Хасково. Гробницата е отворена за посещения, макар че преди няколко години мистичната ѝ атмосфера понесе тежък удар. В резултат на необмислен, финансиран със средства на ЕС опит гробницата да стане "по-интересна" за съвременния посетител, по пътеката към нея бяха изрисувани съмнителни по качеството си 3D-рисунки на древни траки, а в погребалната камера беше поставен манекен на "тракийка".
Докато сте в Мезек, не пропускайте да опитате местните вина – регионът е винопроизводителен, също както по времето на траките.
English
Bulgarian