Разкошно изписаната гробница край село Александрово е едно от най-великите открития на съвременната българска археология. Начинът, по който археолозите попаднаха на нея, също беше забележителен.
На 17 декември 2000 г. – последният ден от разкопките на две малки тракийски могили в региона, ръководителят на археологическия екип д-р Георги Китов (1943–2008) се отправил към близкия град. Докато пътувал, той забелязал нещо странно.
Могилата Рошавата чука се откроява сред ниските хълмове на околността с впечатляващите си размери – височина 15 м и диаметър 70 м. Частично обрасла с храсталаци и дървета, могилата не била разкопавана. В този декемврийски ден обаче д-р Китов ясно видял зейнали изкопи по повърхността на могилата. Преди изкопите ги нямало. Някой бил копал в Рошавата чука и този някой не бил археолог.
Когато археолозите пристигнали на могилата, за да направят оглед, те попаднали на пресен изкоп, който водел до каменна плоча от покритието на коридора на гробница. Плочата била счупена. Вътре било тъмно.
Д-р Китов се спуснал в изкопа и се промъкнал през тясната дупка в коридора. Той го отвел в предкамера, която се отваряла към тъмно, кръгло помещение, пълно с отломки. И тогава археологът видял нещо зашеметяващо. Невиждани дотогава изображения покривали стените – от мрака изникнали мъже, които преследвали и убивали елени и глигани.
Разкопките през 2003 г. доведоха до нови открития. Гробницата е построена от правилно одялани каменни блокове. Коридорът ѝ е дълъг 14,4 м – един от най-дългите в България. Предкамерата също е изрисувана. По стените ѝ има зле запазени, но все още впечатляващи изображения на конници и танцьори. Камерата е висока 3,4 м и с диаметър 3,3 м. В нея има каменно ложе и втори стенопис в лошо състояние – под ловците е изобразена сцена на пируващи
Посетителски център към Александровската гробница
Гробницата е построена в края на IV или началото на III в.пр.Хр. и е била ограбена.
Историческите и художествените качества на Александровската гробница и стенописите ѝ са неоспорими. Модата за издигане на гробници с украса се появила сред траките през V в.пр.Хр. и продължила до идването на християнството през IV в. Но траките започнали да изобразяват хора, животни и божества едва в края на IV в.пр.Хр.
Елегантните стенописи на Казанлъшката гробница вероятно са дело на гръцки майстор, но тези в Александрово са определено работа на тракиец. Стенописите ѝ нямат нищо общо с елегантните пропорции и идеализацията, характерни за елинистическото изкуство. Хората и животните в Александровската гробница са тежки и набити, а детайлите са изобразени с впечатляваща прецизност.
В камерата, над сцената с пиршеството, са издраскани малък, но ясно различим профил на млад мъж и думите KOZIMACHC XRHCTOC. Един от водещите епиграфи в България ги преведе като "майстор Кодзимасес". Надписът е силно доказателство в подкрепа на хипотезата, че Кодзимасес е авторът на стенописите в Александрово. Според други изследователи обаче лицето и името може да са проклятие или посвещение в памет на наскоро починал близък или приятел, оставени там от неизвестен посетител по-късно.
Най-впечатляващият аспект от стенописите, разбира се, е тяхното значение. Защо четиримата ездачи преследват елени и глигани? Защо възрастният мъж тича гол след глиган, размахал двойна брадва над главата си? Какво изобразяват танцьорите и пируващите? Според най-разпространеното обяснение, възрастният мъж е митичният предшественик на собственика на гробницата. Сцените с лова и пиршеството изобразяват блаженството, което очаква в отвъдното последователите на тракийския орфизъм – мистериалната тракийска религия, достъпна само за посветени. Посветените в орфизма вярвали, че след смъртта си ще се превърнат в полубожества.
Според д-р Китов Александровската гробница била храм на обожествения си собственик.
За съжаление днешният посетител не може да влезе в този забележителен паметник на културата. С цел запазване на стенописите гробницата беше затворена скоро след края на археологическото проучване.
За компенсация можете да посетите информационния център край Александровската гробница, създаден с помощта на японското правителство. В Музеен център "Тракийско изкуство в Източните Родопи" ще видите фотографии на праисторически светилища и тракийски паметници от региона и можете да влезете в точно копие на Александровската гробница и зашеметяващите ѝ стенописи.