Долината на розите – до неотдавна живописната долина между Стара планина и Средна гора беше известна с това прозвище, защото е център на производство на световноизвестното българско розово масло.
В началото на ХХI в. долината получи още едно прозвище, което бързо се утвърди и разбуди представи за скрити съкровища и неразказани истории – Долината на тракийските царе. Името беше измислено от д-р Георги Китов (1943-2008) – археологът, който активно работеше в региона през 1990-те и 2000-те и направи едни от най-впечатляващите открития в него. Долината, твърдеше той, е била в границите на могъщото Одриско царство и била предпочитано място за погребения на местната аристокрация в продължение на векове – което от своя страна довело до насипването на близо 1300 могили на доста ограничено пространство. От тях досега археологически са проучени около 300. Най-голямата концентрация на монументални гробници под могили е между съвременния град Шипка и село Крън.
Казанлъшката гробница е най-известният археологически обект в Долината на тракийските царе
Една могила с гробница се откроява сред останалите – Казанлъшката. Тя била открита много преди д-р Китов да дойде в долината, при това напълно случайно.
На 19 април 1944 г. в Казанлък група войници копаели траншея в масивна могила с диаметър 40 м. Могилата се издигала край тухлените останки на изоставено тюрбе (светилище на мюсюлмански светец).
Изведнъж лопатите на войниците попаднали на каменна стена. Мъжете я разбили и попаднали в къс коридор. На пода лежали останките от разбита каменна врата. Фрески на сражаващи се мъже покривали стените.
Централната сцена в Казанлъшката гробница
Войниците веднага известили за откритието си директора на местния исторически музей – Димитър Чорбаджиев, известен повече с псевдонима си Чудомир. Той веднага разбрал, че войниците са направили важно откритие, и повикал археолози.
Изписаният коридор отвел археолозите в клаустрофобична камера с диаметър 2,65 м, височина от 3,25 м и форма на кошер. Тя била покрита с още по-впечатляващи фрески – един от най-добре запазените примери за антична живопис, откривани в Европа.
Стенописите от Казанлъшката гробница продължават да впечатляват. Сражаващите се мъже в коридора са като живи в необузданите си, енергични движения. Не е ясно какво точно изобразяват те – битка, която погребаният в гробницата някога е спечелил, или участници в ритуално сражение в негова чест.
В гробната камера, около ключовия камък на купола, три колесници се състезават във вечен бяг.
Основният фриз в гробната камера е причината Казанлъшката гробница да е задължителна за посещение. Той изобразява мъж и жена, които пируват, заобиколени от музиканти, слуги и красиви, чистокръвни коне.
Сцената далеч не изглежда изпълнена с веселие. Херодот разказва, че някои тракийски племена празнували смъртта на близките си, защото вярвали, че смъртта освобождава хората от мъките на живота и ги отвежда на по-хубаво място. Но по красивото лице на забулената жена, която седи до увенчания с венец мъж и е положила бялата си ръка в неговата, четем единствено скръб.
Бойна сцена от коридора на Казанлъшката гробница
Значението на сцената е отворено за интерпретация. Тя може би изобразява погребалното пиршество за покойния, който след смъртта си ще се превърне в божество. Друго обяснение е, че тя показва митологизираното бракосъчетание на обожествения покойник и дъщерята на Великата богиня. Самата Велика богиня също присъства на стенописа – тя се извисява над всички и носи чиния с нарове – плод, асоцииран с отвъдното.
Каквото и да е значението на стенописите, майсторството на изпълнението им е безспорно. Гробницата вероятно е била изписана от гръцки майстор през първата половина на III в.пр.Хр.
Стенопис от гробница Оструша
През 1979 г. ЮНЕСКО включи Казанлъшката гробница в списъка на световното културно наследство. Стенописите обаче са прекалено уязвими и затова гробницата е затворена за посетители. Вместо в оригинала туристите влизат в точно копие, което се намира на няколко метра от него.
Построена през IV в.пр.Хр., гробницата Оструша край Шипка е запазила малко, но вълнуващо късче античен стенопис – лицето на красива жена с бяла коса и червена кожа. Архитектурата на гробницата също е забележителна. Тя е била изсечена в монолитен каменен блок, който е бил покрит с още един монолит, издялан във формата на покрив на старогръцки храм. Около структурата са разположени няколко други сгради, но от тях за съжаление са запазени само основите.
Гробница Шушманец
Гробниците при Казанлък и Оструша, заедно с много други от региона, са били открити ограбени от антични или съвременни иманяри. През 2004 г. обаче екипът на д-р Китов, който работеше в Долината на тракийските царе, откри злато – при това два пъти.
През август екипът на д-р Китов разкопаваше в могилата Светицата край Шипка наглед безинтересния гроб на благородник от втората половина на V в. Въпреки необещаващия си вид обаче гробът разкри пред археолозите спиращи дъха артефакти: колекция от първокласно оръжие, скъпи вносни съдове и 673-грамова златна маска, изобразяваща брадат мъж. Скелетът на покойния също беше в гроба, макар че някои кости липсваха, навеждайки на хипотезата за послесмъртно ритуално разчленяване.
Защо траките са направили това? Вероятно са пресъздавали мита за Орфей, който бил разкъсан от менадите (последователки на Дионис), или за Дионис, който от своя страна бил разкъсан от Титаните. Разчленяването би могло да показва, че погребаният в Светицата е бил посветен в мистериите на тракийския орфизъм.
Според д-р Китов, покойникът е тракийският владетел Терес (кр. VI в.пр.Хр. – 450/448 г.пр.Хр.). Някои историци остават скептични към тази хипотеза, но находката и могилата днес са широко рекламирани като принадлежащи на този тракийски владетел.
Медиите още шумяха около находките от Светицата, когато през септември екипът на д-р Китов отново влезе в новините. В близката могила Голямата косматка археолозите намериха една от най-големите и добре запазени аристократични гробници в България.
Копие на портрет на тракийски цар, вероятно Севт III, от гробницата Голяма косматка
През 2004 г. екипът на д-р Георги Китов откри в могилата Голяма косматка в Долината на тракийските царе една от най-големите и добре запазени тракийски гробници в България.
Гробницата има коридор, дълъг 13 м, и две предкамери. Втората от тях е кръгла, с купол висок 4,5 м и е достъпна през мраморна врата с медальони, изобразяващи лицата на Хелиос и Медуза. След нея е правоъгълната гробна камера, изсечена в монолит, тежащ 60 тона. В нея бяха намерени над 70 предмета: истинско съкровище от скъпо въоръжение и ценни предмети, включително златен венец.
На един от сребърните съдове и на бронзов шлем, открити в помещението, пише "На Севт". Затова някои историци предполагат, че гробницата е принадлежала на цар Севт III (ок. 330-300/295 г.пр.Хр). Други оспорват идентификацията, защото Севт починал десетилетия преди гробницата да бъде построена – около 280 г.пр.Хр. или малко по-късно.
Интериор на гробницата в могилата Голямата косматка
Но най-впечатляващата находка от Голямата косматка беше открита, погребана в могилния насип, не в самата гробница. Това е красивата бронзова глава на мъж с буйна брада и силни черти. Тя вероятно е портрет на покойника и е била отрязана от по-голяма статуя в естествен размер. Вероятно това е било извършено с ритуал, символично представящ разчленяването на Дионис.
Построена вероятно в края на IV в.пр.Хр., гробницата в могилата Шушманец е друг интересен пример за тракийска погребална архитектура в Долината на тракийските царе. Входът ѝ е украсен с една йонийска колона – очевидно влияние от Гърция. В кръглата гробна камера има втора колона, този път дорийска.
Един от ценните предмети, открити в гробницата Голяма косматка
След толкова много гробници ще е напълно разбираемо да решите, че траките били дотолкова заети с мъртвите, че не обръщали особено внимание на живите. Долината на тракийските царе обаче доказва, че не е било така. Доказателството е град Севтополис.
Градът бил построен след 315 г.пр.Хр. по заповед на цар Севт III. По това време той бил в зенита на властта си и имал и средствата, и амбицията да последва една мода, установена от македонските царе Филип II и Александър Велики – да основе цял град от нулата и да го нарече на себе си.
Така тракийският владетел построил Севтополис и установил в него столицата на царството си. Новият град изглеждал като градовете в елинистическия свят. Павираните му улици се пресичали под прави ъгли, а гражданите се събирали да разговарят и въртят търговия на агората (централен площад). Една част от града била заета от резиденцията на царското семейство.
Един от ценните предмети, открити в гробницата Голяма косматка
Севтополис не съществувал дълго и бил изоставен в средата на III в.пр.Хр. На мястото му през Средновековието се появило село, но и то не изкарало дълго. Скоро останките на забравената тракийска столица се озовали скрити под земната повърхност.
Градът на Севт бил открит през 1948 г. при възможно най-неудачните обстоятелства – при археологическото проучване на земите, които трябвало да бъдат потопени под водите на новостроящия се язовир "Георги Димитров". Научното значение на откритието било неоценимо, но комунистическото правителство искало да индустриализира страната колкото може по-бързо – и водните ресурси получили приоритет пред запазването на един археологически паметник. Археолозите получили шест години за разкопки – колкото траело построяването на язовира. Те работили до момента, в който водите нахлули в чашата на язовира и потопили единствения планиран тракийски град, запазен в България.
Един от ценните предмети, открити в гробницата Голяма косматка
И днес Севтополис е на дъното на язовира, който сега се казва "Копринка". Част от находките, открити в него, са изложени в Исторически музей "Искра" в Казанлък. Преди известно време се появи дързък план за повторното откриване на града и превръщането му в туристическа атракция, но осъществяването му засега изглежда химера.
English
Bulgarian