Славното бъдеще и на Александър Велики, и на Август, първият римски император, било предсказано от жриците на прочутото прорицалище на Дионис в Тракия. Предсказанията, които те получавали тук, били толкова уважавани и надеждни, че можели да се сравняват с тези, давани от оракула на Аполон в Делфи.
Така разказват античните историци. Но никой от тях не ни е посочил къде точно се е намирало прочутото светилище. Единственото сигурно указание е, че то било в най-високата планина в Тракия, в земите на племето сатри.
Досега историците са идентифицирали като възможни претенденти няколко обекта.
От началото на 2000-те един обект край Кърджали активно е промотиран като мястото, където жриците на Дионис предсказвали бъдещето, използвайки вино, огън и божествено вдъхновение – Перперикон.
Издигайки се на 470 м над живописната долина на река Перперешка, Перперикон се намира на върха на скално възвишение насред гъста гора. Обектът е екстензивно проучен от археолозите. При разкопките на бял свят излязоха стени, стълби, цистерни, църкви, дворци, некропол и развалините на средновековна крепост.
Т.нар. Тронна зала
Разположен на площ от повече от 5 км.км, Перперикон е най-големият мегалитен обект на Балканите. Историята на човешкото присъствие тук започва още през VI хил.пр.Хр., когато хората започнали да се катерят по каменистия хълм и да оставят в пукнатините на скалите му фрагменти керамика като дар за тайнствените божества, в които вярвали. След това тези хора изоставили Перперикон. В края на V и началото на IV хил.пр.Хр., след пауза от около 1000 години, хълмът отново станал център на религиозна дейност.
Първите изсичания в скалите на Перперикон обаче се появили доста по-късно. Хората започнали да дълбаят скални ниши, олтари и басейни между ХVIII и ХII в.пр.Хр. – финалната фаза на Бронзовата епоха. Постепенно около светилището се появил каменен град с укрепен акропол, могъщ дворец и два квартала по южните и северните склонове на хълма.
Скалата осигурявала почти всичко на Перперикон. Основите на сградите и първите им етажи били издълбани дълбоко в материковата скала, достигайки на дълбочина 3-4 м. Обитателите ползвали удобства като улици и канализация, които също били издълбани в скалата.
Най-впечатляващата сграда от този период в живота на Перперикон е т.нар. дворец – подобна на лабиринт сграда с повече от 50 помещения, коридори и покрити стълбища. В нея имало и ритуална зала с олтар с диаметър 2 м, също направен от скалата. Залата имала поне 2 етажа. Смята се, че в едната от стените ѝ е издълбан трон – задължително място за снимки за съвременните туристи.
Околните скали са покрити с овални, правоъгълни и кръгли ями. В някои от тях били изливани възлияния с вино и може би кръв, или може би служели за производството на свещено вино. Други били използвани като място за съхранение на храни и други вещи.
Перперикон преминал през период на упадък между IV и I в.пр.Хр., но когато римляните установили контрол над Тракия, градът се оживил и в него отново започнало строителство. Старите укрепления били подсилени, като основите им достигнали ширина от почти 3 м.
Останки от раннохристиянска базилика
Християнството се появило в региона в началото на V в., но за разлика от други езически светилища на Балканите, Перперикон не бил изоставен и забравен. Християните се нанесли в развалините на някогашните езически храмове, построили църкви върху тях и превърнали града в център на митрополия. Останките на раннохристиянска базилика на Перперикон и днес се виждат ясно на обекта. На мястото на мраморния ѝ олтар днес се намира копие – оригиналът е изложен в Историческия музей в Кърджали. Наблизо са призрачните останки на манастирския некропол – гробовете са вкопани в скалата. Оттук ясно се виждат и останките от средновековна кула – живописен придатък към пейзажа.
Перперикон бил окончателно изоставен през 1362 г., когато османците завладели региона. Хората напуснали хълма завинаги, оставяйки го на милостта на природата. Скоро тя погълнала останките от църквите и тракийските светилища.
Обектът бил открит от археолозите между 1979 и 1982 г., но Перперикон се превърна в име, което всеки е чувал, в началото на 2000-те, когато разкопките бяха подновени и теорията, че тук се е намирало прорицалището на Дионис получи публичност като установен факт.
Разкопките на хълма продължават и днес. Почти не минава археологически сезон без пред медиите да бъде оповестено някое сензационно откритие. Интересът към Перперикон расте и всяка година хиляди туристи посещават скалния град.
Средновековната кула е сред най-добре запазените структури на Перперикон