Независимо колко разнообразно и интересно е тракийското наследство времето, разрушенията във времена на война и строителството във времена на мир, постоянното обитаване и иманярството са унищожили завинаги голяма част от него. Останала е гробница тук, забравено съкровище там и по някое светилище на място, което днес изглежда по средата на нищото.
Има обаче едно място, където значителна част от тракийското наследство и архитектура са запазени и ни помагат да си представим живота на този древен народ. Разположен около завоите на река Крапинец и околните хълмове, археологически резерват "Сборяново" ни дава неповторимо съчетание от тракийски град и цитадела, няколко некропола и светилища. Регионът е обект на археологически проучвания от началото на 1980-те насам и досега е разкрил изключително интересни обекти и артефакти – не само впечатляваща архитектура и златни съкровища, но и важна информация за религията, икономиката и социалния живот на траките.
Свещарска гробница
От втората половина на I хил.пр.Хр. до пристигането на римляните регионът е бил дом на гетите – могъщо и многочислено тракийско племе, което контролирало земите от двете страни на Дунава. Гетите се появяват в писмените извори през VI в.пр.Хр., когато били завладени от персите. По-късно те се сражавали с променлив успех с Древна Македония и наследниците на Александър Велики.
Археологическото проучване на Сборяново показва, че през IV и III в.пр.Хр. регионът е бил център на политическата власт на гетските царе. Двама от тях, Котела и Дромихет, играли важна роля в тогавашната международна политика. Смята се, че и двамата са били погребани в Сборяново.
Свещарската гробница е най-забележителният и известен обект в резервата. Открита е през 1982 г. в една от най-големите могили на източния некропол на Сборяново – Гинина могила. Тя е без аналог в тракийския свят. Гробницата има три помещения с необичайни полуцилиндрични сводове. В гробната камера има стенопис на внушителна жена, която увенчава с венец конник. По стените на камерата са разположени скулптури на 10 кариатиди. Издялани от варовик, те имат непропорционални тела, старателно пресъздадени детайли на роклите и сурови лица с широко отворени очи. Кариатидите неизменно омагьосват посетителя, пристъпил в клаустрофобично тясната гробна камера, и са едни от най-запомнящите се произведения на тракийското изкуство.
Кариатида от Свещарската гробница
Историците смятат, че кариатидите и високата жена от стенописа изобразяват едно и също нещо – Великата богиня на траките. В стенописа тя е представена в момента, в който дава безсмъртие на обожествения собственик на гробницата. Облягайки се на косвени доказателства, някои учени дори посочват кой е бил този собственик – самият Дромихет, който управлявал гетите между края на IV и първото десетилетие на III в.пр.Хр.
През 1985 г. ЮНЕСКО включи гробницата в Свещари в списъка със световното културно наследство. С цел запазване на обекта времето, което можете да прекарате в гробницата, е строго ограничено.
Надгробните могили в Свещари крият още много възможности да научим повече за траките – за начина им на живот и религията им. Досега в резервата са идентифицирани над 100 могили, което обяснява защо доскоро местните хора наричали региона Земята на стоте могили. Повечето от могилите са част от два основни некропола. Една хипотеза твърди, че разположението им не е случайно – то всъщност е гигантска звездна карта.
В една група, интерпретирана като земно копие на съзвездието Орион, се издига 19-метровата Голяма Свещарска могила. Тя беше проучена от археолозите през 1990-те и през 2004 г. Разкопките извадиха на бял свят монументална гробница, украсена с дорийски колони. Построена е в края на IV в. и началото на III в.пр.Хр. и била разрушена в средата на III в.пр.Хр. от земетресение. През 2013 г. Голямата Свещарска могила разкри още една тайна. В нея беше намерена дървена кутия, която още съдържаше елегантни златни премети с общо тегло 1,5 кг, включително женски накити и декорации за конска сбруя.
Някои изследователи смятат, че могилата и гробницата в нея са били на Котела – гетският цар, който управлявал през последните десетилетия на IV в.пр.Хр. и играел важна роля в политиката на деня. През 339 г.пр.Хр. той дори оженил дъщеря си Меда за най-могъщия владетел в света по това време – македонския цар Филип II. Други историци обаче смятат, че златните предмети са свързани с цар Дромихет.
Сборяново не е само място на мъртвите, но и на живите. На едно тясно и лесно защитимо плато над река Крапинец между последната четвърт на IV в. и средата на III в.пр.Хр. процъфтявал укрепен град. Той се казвал или Даусдава или Хелис (няма научен консенсус по въпроса) и се простирал на повече от 80 декара. В града живеели занаятчии, които изработвали предмети от желязо, сребро, злато и кост, и заможни жители, които се наслаждавали на вносно гръцко вино и зехтин до такава степен, че оставили най-голямата колекция от (празни) гръцки амфори, откривана по тракийските земи. Значението на града се подсилвало от разположението му на ключов и древен търговски път на един от най-ценните продукти на епохата – сол.
Краят на тракийския град при Сборяново бил внезапен и брутален. Той бил унищожен завинаги от опустошително земетресение около 250 г.пр.Хр.
Днес археолозите продължават своите проучвания на останките на града, но техните изкопи и ниските каменни стени, които излизат от тях, не са особено зрелищни. Южната крепостна стена се вижда от основния път от Свещарската гробница към село Малък Поровец. Друга част от укрепление, датирана в III-I в.пр.Хр., се намира в местността Поляната, западно от тракийския град.
В Сборяново са открити и няколко светилища на гетите. Едно от тях днес се казва Демир Баба теке и е добър пример за това как усещането, че едно място е свято, може да оцелее и продължи през вековете независимо от смяната на религиите и хората, които посещават мястото, за да се молят на свръхестествената сила, която го обитава.
Демир Баба теке
Всичко започнало с траките, които между края на IV и началото на I в.пр.Хр. построили светилище с каменни олтари и здрави стени край студените води на свещен извор, наричан днес Башпармак (Пет пръста). Когато християнството изместило езичеството през V-VI в., светилището било изоставено. То отново се върнало към живот през ХVI в., когато върху развалините му било построено текето (светилището) на мюсюлманския светец Демир Баба (Железния баща). На мястото на езическото светилище отново започнали да се стичат поклонници – този път мюсюлмани. Текето още е активен религиозен обект, посещаван от хора, които вярват, че Демир Баба ще изцели болестите им. Странната седмостенна гробница на светеца е впечатляваща гледка – и е построена точно върху каменните олтари на древните траки.
English
Bulgarian