Южните склонове на Средна гора край Хисаря днес са тих земеделски район със спокойни села. Преди 2400 години обаче този регион бил неузнаваем. Неговият мек климат, плодородна почва, гъмжащи от дивеч гори, пълни с риба реки и близките минерални извори привлекли траките, които го превърнали в оживен политически и религиозен център.
От тези древни обитатели на региона са останали впечатляващи паметници. Най-известният от тях е Четиньова могила.
Може би поради трудното за запомняне име днес тя е известна просто като гробницата при Старосел. Старосел е всъщност най-близкото село до могилата, а и Четиньовата могила не е единственият тракийски обект наоколо. Наблизо се намира друга интересна могила – Хоризонт.
Затова е донякъде логично, че регионът стана известен, включително по пътните табели, с колективното име Тракийски култов комплекс Старосел.
Гробницата в Четиньова могила е наистина впечатляваща и е като никоя друга в България. Тя беше открита през 2000 г. от д-р Георги Китов (1943-2008). Гробницата е скрита в могила, чиято основа е оградена от масивна крепида (укрепителна стена) с обиколка 241 м и височина 3,5 м. Смята се, че оригиналната ѝ височина е била дори по-висока и е достигала 5,5 м. В гробницата се влиза по девет каменни стъпала, които някога са били украсени със скулптури на два лъва. След това има платформа, на която вероятно са се извършвали религиозни ритуали. Следват 10-метров коридор и богато украсен вход. Едва след като минете през тях и през правоъгълна предкамера, влизате в най-вътрешното и свещено пространство – кръгла камера с диаметър 5,4 м, украсена с 10 колони. Над тях има релефен фриз, оцветен в синьо и червено – ясна заемка от древногръцката архитектура.
Вратите към камерата били от камък и били намерени да лежат счупени на пода.
Няма научен консенсус кога е била построена гробницата. Според д-р Китов това е станало в края на V в.пр.Хр. за одриския цар Ситалк (ок. 444-424 г.пр.Хр.). Гробницата била използвана през целия IV в.пр.Хр. като храм на обожествения покойник.
Друга хипотеза, базирана на откритите при разкопките артефакти и някои архитектурни детайли, твърди, че гробницата е построена в средата на IV в. или дори в края на IV и началото на III в.сл.Хр.
Фактът, че край могилата има тракийско скално светилище, необичайната архитектура на гробницата и следите от постоянна употреба на вратите са причината д-р Китов да реши, че сградата е била храм на обожествения владетел. Според него в гробната камера, далеч от очите на непосветените, се извършвали загадъчните ритуали на мистериалното учение (достъпно само за посветени), известно като тракийски орфизъм. Теорията не е приета еднозначно от научната общност, но звучи достатъчно привлекателно за общата публика. Днес туристическата литература я цитира като утвърден факт. Оттук и името Тракийски култов комплекс Старосел.
Втората гробница в комплекса се намира в могилата Хоризонт и също изглежда необичайно. Тя има 10 дорийски колони – един вълнуващ пример за симбиозата между гръцката архитектура и вкусовете на тракийската аристокрация в строителството на погребални съоръжения. При разкопките повечето от колоните са открити разпилени. Днес те са върнати по оригиналните си места.
Впечатляващите гробници край Старосел поставят важен въпрос: къде са живели хората, които са били погребани в тях? Все пак гробници с подобни размери и вид едва ли ще бъдат построени по средата на нищото.
Един от възможните отговори е укрепеното селище на високия 1100 м връх Кози грамади. Той е на около 20 км и на 90 минути езда (измерено при научен експеримент) от Старосел. На върха се намират останките от голяма тракийска династична цитадела.
Досега археолозите са открили в нея руините на монументална сграда на 2 етажа (вероятно съкровищница), здрави крепостни стени и изобилие от тракийски скални светилища. Селището при Кози грамади вероятно е било един от центровете на властта на одриските царе. Македонците го превзели през третата четвърт на IV в.пр.Хр.
За да посетите Кози грамади, трябва да стигнете с джип до хижа "Фенера". Крепостта е на километър от нея. Алтернативният маршрут е по 10-километрова обозначена пътека, която тръгва от Четиньова могила.
English
Bulgarian