Сгушено дълбоко сред голите възвишения на Източните Родопи, Татул би могло да бъде едно от многобройните селца, край които минавате, докато карате през този регион. Но Татул не е обикновено родопско село. На около 300 м южно от него се издига скалист връх, увенчан с една от най-странните мегалитни структури, създавани някога от траките.
На върха на склона се издига 4,5-метрова скална пресечена пирамида. В една от страните ѝ е изсечена полукръгла ниша, надвиснала над подобна на саркофаг скална гробница. На върха на пирамидата е изсечен втори правоъгълен басейн. Той е почти 2 м дълъг и удивително напомня саркофаг. До него може да се стигне само по няколко тесни и стръмни стъпала.
Въпреки зрелищния си външен вид тракийското светилище при Татул не е цялостно проучено, ако не се броят разкопките от 1970-те, които се фокусирали върху късноантичните и средновековни укрепления на хълма, и отново през 2000-те.
Светилището се появило между ХVIII и ХI в.пр.Хр. и останало активно през цялото I хил.пр.Хр. През Елинистическата епоха, в края на IV и първата половина на III в.пр.Хр., светилището било защитено с крепостна стена, която оградила няколко култови сгради. Една от тях, т.нар. Сграда 1, е най-впечатляващата структура на Татул – ако не броим пресечената пирамида, разбира се. Сграда 1 е интерпретирана като хероон (храм на обожествен предшественик) и е датирана в IV в.пр.Хр.
Заради интернет и сензационалистичните медии Татул е известен с друго нещо. Според широко разпространеното схващане, обичайно представяно като установен факт, в пресечената скална пирамида е бил погребан не кой да е, а самият Орфей.
Как се е стигнало до тази идея?
Няколко антични гръцки източника споменават Орфей като тракийски музикант, поет и пророк на т.нар. орфически мистерии. Музиката му била толкова завладяваща, а песните му – толкова красиви, че всичко живо в света попадало под магията им. Историите за това как Орфей се е родил, как е живял и как е умрял обаче се различават значително в различните източници. Освен това всичките му "биографии" са записани векове след предполагаемата му смърт.
Животът на митологичния Орфей е белязан от две събития, които вълнували човешкото въображение в продължение на векове. Първото разказва за слизането на Орфей в Ада. Музикантът толкова страдал по ненавременната смърт на съпругата си Евридика, че слязъл в царството на мъртвите и с песента си размекнал сърцата на Хадес и Персефона. Повелителите на мъртвите се съгласили да върнат Евридика в света на живите, но при едно условие. Евридика щяла да върви след Орфей, а той нямало да се обръща след нея, докато и двамата не излязат на белия свят. Както става във всички истории от този вид, Орфей все пак се обърнал.
Втората история е резултат от първата. Потиснат, Орфей по някакъв начин разгневил група менади (поклоннички на Дионис), които го убили, като го разкъсали с голи ръце или го пребили с камъни. Античните източници посочват няколко места, където вероятно били погребани останките на Орфей: Пиерия в континентална Гърция (Есхил) и Дион, в подножието на Олимп (Павзаний). Лирата и главата на Орфей били отнесени от водите на Марица и на Бяло море до Лесбос, където започнали да предсказват бъдещето.
През 1970-те някои български изследователи предположиха, че гробът на Орфей може да е на Татул. Хипотезата набра популярност през 2000-те. През 2005 г. една случайна находка от региона ѝ придаде допълнителна тежест. Няколко местни селяни обявиха, че са открили край светилището статуетка на голо гръко-римско божество с лира. Статуетката е от I-II в.сл.Хр. и вероятно изобразява Аполон, но според някои учени тя е рядко изображение на Орфей.
Тези доста спорни "свидетелства", подсилени от интереса на туристите и медиите, преобразиха Татул. Днес светилището е широко известно като "Гробът на Орфей". То е във всички пътеводители и е оборудвано с циментова пътека, пейки и обяснителни табели. За съжаление металният покрив, който защитава част от разкопаните структури на хълма, не е особено вдъхновяваща гледка.
English
Bulgarian