На 21 юни, денят на лятното слънцестоене, нетърпелива тълпа се събира на един 572-метров връх в северните склонове на Средна гора и се вторачва в хоризонта. Докато слънцето се скрива зад голяма скала, тълпата притихва. Тя гледа камъка.
Скалата наистина заслужава интерес – дори когато не е залез. Тя лежи между две други, също толкова масивни канари. Трите блока образуват процеп, известен в интернет като Вратата на Богинята и Мегалитът. Около метър широк и 2 м висок, процепът е идеална рамка към близката долина, планината и небето.
Хората, които се събират при мегалита на 21 юни, чакат да видят как последните лъчи на слънцето минават през Вратата на Богинята. След като е останало скрито за минута зад каменния блок, слънцето нахлува през отвора с целия си блясък.
Моментът определено си има чар, но за нюейджърите, които го очакват цяла година, той има по-дълбок смисъл – потвърждава двойната слава на Вратата на Богинята като древна астрономична обсерватория и тракийско светилище от Бронзовата епоха.
Гигантските камъни над Бузовград всъщност са природен феномен. Това беше заключението на специална научна комисия през 2012 г. Година по-късно скалите бяха обявени за природен паметник от национално значение.
Най-ранните следи от човешка дейност са от IV в.пр.Хр. – много след края на Бронзовата епоха в ХII в.пр.Хр.
Това обаче не спря спекулациите, че скалите над Бузовград са построени от гениални анонимни тракийски строители. Днес "мегалитът" е един от най-популярните места за "свещен тракийски туризъм" в България. Идеята, че Вратата на Богинята представя символично как Великият бог опложда Великата богиня има много привърженици.
Сред хората, които вярват, че скалите при Бузовград някога са били светилище, е и проф. Александър Фол, върховният авторитет по история и религия на древните траки. Желанието му след смъртта му прахът му да бъде разпръснат от Бузовград беше изпълнено през 2006 г. На една от скалите в мегалита има и паметна плоча в негова чест.
Бузовград се намира в регион с богато тракийско наследство. От Вратата на Богинята се вижда язовир Копринка, на чието дъно са потопените останки на древния тракийски град Севтополис. Наоколо се простира Долината на тракийските царе.
В близост до Вратата на Богинята ще откриете и един друг, напълно реален тракийски обект. Северозападно от "мегалита", край останките на средновековното Бузовско кале, има погребална могила с диаметър 40 м и височина 7 м. В нея се намира монументална гробница с кръгла камера, предкамера и 8-метров коридор. Смята се, че е построена в края на IV в.пр.Хр.
Гробницата е била ограбена още през античността, но иманярите продължават да търсят съкровище в нея. През 2007 г. те унищожиха фасадата ѝ и част от интериора. При разкопки от 2012 г. археолозите откриха фрагменти от конски кости, бронзов съд и сребърен пръстен.
Най-интересната находка обаче беше открита в насипа пред гробницата – две ритуални огнища със следи от огън, фрагменти керамика и овъглени животински кости от жертвите, принасяни в чест на покойния. Днес олтарите са изложени в Историческия музей в Казанлък.
English
Bulgarian