МАЛКАТА БАЗИЛИКА ВЪВ ФИЛИПОПОЛ

Малката базилика във Филипопол e само на 10 минути пеша от Централната поща в Пловдив, но до 2013 г. почти никой не беше чувал за нея.

Църквата е построена през 470-те край източната крепостна стена на Филипопол, в най-заможната част на античния град. Край нея се издигали домовете на заможните филипополци и обществени сгради като най-старата идентифицирана синагога по българските земи и грандиозната Епископска базилика.

Тази част на града била изоставена в края на VI в. През следващите векове местните жители използвали развалините ѝ като източник на качествен и евтин строителен материал. През 1980-те, когато в района започнало мащабно строителство на жилищни сгради, останките от някога процъфтяващия квартал били частично покрити със земя и ново строителство.

Археолозите разкопали някои къщи и обществени сгради, но не всичко било сметнато за достатъчно важно, че да бъде запазено.

Малката базилика в Пловдив е покрита с изящни мозайки

Малката базилика извадила късмет. Тя била открита през 1988 г. В развалините ѝ археолозите открили добре запазен мозаечен под и пищен баптистерий (помещение за кръщение на християни). Те били прекалено ценни, за да се построи върху тях жилищен блок. Част от мозайките били демонтирани и изпратени на склад. Баптистерият бил покрит със защитно покритие от цимент. През 1995 г. Малката базилика била обявена за паметник на културата.

Но както се случва с толкова много археологически обекти, хроничната липса на грижи скоро превърнала паметника на културата в забравено от всички буренясало парче земя.

През 2010 г. нещата се промениха. Фондация "Америка за България" започна проект по реставрирането на мозайките и тяхното връщане и експониране в базиликата. През следващите четири години в начинанието бяха инвестирани 1,53 милиона лева. Мозайките бяха почистени, консервирани и върнати на оригиналните си места във внимателно реставрираните останки на църквата. Освен базиликата, в комплекса са експонирани и останките от богато жилище, улици, крепостна стена и кула.
Мозайките са визуално впечатляващи, но историческата им стойност е дори по-голяма. Те разкриха вълнуващи детайли от историята на късната Античност.

​

Мозайка, изобразяваща елен, от баптистерия на Малката базилика

Частично запазен надпис пред олтара споменава някой си Василиск като "победител и патриций". Василиск бил генерал в римската провинция Тракия в средата на V в. и зет на император Лъв I. През 471 г., когато готите в Тракия се разбунтували, Василиск спасил Филипопол от разграбване и опустошение. 

Благодарните граждани му издигнали статуя при Източната порта на града и построили Малката базилика в негова чест.

Но защо името на Василиск е било премахнато от мозаечния надпис в базиликата? Отговорът е в събития, които се разиграли скоро след завършването на църквата. През 474 г. Лъв I умрял и съпругът на дъщеря му Зенон се качил на трона. Василиск, който бил женен за сестрата на Лъв I, изобщо не се зарадвал на това и на следващата година детронирал Зенон. Но в рамките на година Василиск успял да загуби подкрепата и на обикновените граждани, и на патрициите в Константинопол. Зенон успешно се върнал на престола и управлявал през следващите 15 години.

Зенон наказал узурпатора според установената практика. Василиск бил оставен да умре от глад и жажда, а името му било изтрито от историческите хроники. Статуите му били съборени, официалните надписи – изличени. Надписът от Малката базилика не правел изключение. 

Няколко години по-късно църквата изгоряла в пожар. Щетите били толкова сериозни, че гражданите на Филипопол предпочели да построят църквата наново. Подът на изгорялата сграда бил покрит с тухли. Но новата църква имала друга забележителност – баптистерият.

Той бил построен в североизточния ъгъл на Малката базилика и бил предназначен за потока от хора, които приемали християнството по това време. Ритуалът включвал потапяне в мраморен басейн с форма на кръст, вкопан в средата на помещението. Четири колони крепяли балдахин от мрамор над него. Подът около басейна бил украсен с мозайки на гълъби и пасящи елени. 

Само две от четирите мозайки от баптистерия са запазени, но и днес те впечатляват със своята жизненост и ярки цветове.