Павликени, в централна Северна България, не може да се похвали с кой знае какви забележителности. Но край това тихо градче се намират два от най-интересните римски обекти в цяла България – античен мавзолей и извънградска вила, която била център на мащабно производство на керамични изделия.
Мавзолеят – или по-точно подобна на обелиск структура от старателно одялани камъни с височина 13,8 м, която някога била част от мавзолея – пръв привлякъл вниманието на учените. За хората от околните села високата колона, която стърчи от нивята заедно с останки от антични сгради и една могила, е известна като Марков камък. Според легендата Крали Марко издигнал колоната по време на състезание за сърцето на капризна хубавица, в която бил нещастно влюбен. Юнакът спечелил състезанието, но се оказало, че любимата му всъщност предпочитала неговия не толкова юначен съперник. Разгневен, Крали Марко разрушил колоната, построена от неговия конкурент. Така според легендата се появили отломките, които и днес лежат около обелиска. След това Крали Марко си тръгнал и повече не се върнал в Павликенско.
Гравюра от ХIХ в. показва и двете колони на мавзолея
През ХIХ в. обелискът привлякъл вниманието и на историците. През 1871 г. край него спрял австро-унгарският археолог и пътешественик Феликс Каниц. В своята капитална творба "Дунавска България и Балканът" той пише, че останките от двата обелиска били част от римския акведукт, който захранвал с вода близкия град Никополис ад Иструм. Чешките археолози Карел и Херменгилд Шкорпил, които посетили мястото в края на века, предложили друга интерпретация: развалините били част от колонада, посветена на победата на император Траян над даките в началото на II в.
От въздуха другите структури на античния обект се виждат ясно
Няколко десетилетия по-късно античните руини за малко изчезнали съвсем. През 1937 г. местни хора използвали останките от разрушената колона за строежа на път. През 1948 г. дошъл ред и на по-голямата колона – за тогавашните хора тя била просто досадна пречка пред окрупняването на нивите в новосъздаденото ТКЗС на Лесичери. Опитали да я съборят, теглейки я с волски каруци. След като не успели, пробвали да я взривят, но и това не проработило. Колоната останала на мястото си.
През 1990-те археолозите най-сетне проучили обекта и открили останки от фронтон и други архитектурни елементи. Днес те се съхраняват в Регионалния исторически музей във Велико Търново. Проучването помогна да научим истината за двата "обелиска". В действителност те били част от семейния мавзолей на човек на име Квинт Юлий или Клавдий Валент (някои букви от открития надпис липсват и името може да бъде възстановено и по двата начина). Той живял през II в. и бил жрец на култа към богинята Рома и член на градския съвет на Никополис ад Иструм..
Мавзолеят е бил внушителен – с фронтон и статуи на два лъва при входа. Вътре вероятно имало статуи на положените в него покойници и скулптура на Тракийския бог конник. С времето споменът за погребаните в мавзолея започнал да избледнява и мавзолеят се превърнал в хероон – малък храм, посветен на митичен предшественик на рода. Той оцелял до IV в., когато вероятно бил разрушен от ревностни християни.
English
Bulgarian