АБРИТУС

През юли 251 г. мочурищата в един затънтен край на балканските владения на Римската империя станали сцена на историческо събитие с опустошителен ефект. В лятната жега една срещу друга стояли две армии. Легионите на император Траян Деций и неговия син и съимператор Херений Етруск се изправили срещу армия готи, оглавявана от вожда Книва. Това била финалната среща в една дълга игра на котка и мишка.

Тя започнала няколко месеца по-рано, когато Книва пресякъл Дунава в най-голямото готско нашествие на Балканите дотогава. Хората му опустошили земите от двете страни на Стара планина. Сега Книва се опитвал да отведе мъжете и плячката си на сигурно място на север от Дунава. 

Но Деций предвидил намеренията на готите и ги причакал край римския град Абритус, решен да не ги остави да се измъкнат ненаказани. 

Двете армии били сравнително равни по брой (източниците си противоречат за броя на войниците), но Деций бил уверен, че ще разгроми врага. Вече го бил правил, в битка при Никополис ад Иструм. Но в пристъп на стратегическа гениалност Книва скрил част от воините си в мочурливата част на бойното поле. Когато пробили готските линии и проникнали дълбоко в тях, римляните попаднали в капан – скритите войници нападнали. . 

Този шлем маска, открит при разкопки на Абритус, е принадлежал на представител на елита. Днес е изложен в отличния музей на Абритус

Последвала истинска касапница. Разказва се, че императорът дори видял как загива синът му; по войнишки дисциплиниран, той намерил сили да омаловажи трагедията си с думите: "Не скърбете, смъртта на един войник не е голяма загуба на Републиката." Но скоро и Деций бил мъртъв. Битката при Абритус се превърнала в едно от най-съкрушителните поражения, понасяни от римската армия. Телата на императора и сина му така и не били открити в кървавата кал, останала след битката. 

Абритус – градът, край който се разиграла тази историческа драма, е едно от римските селища, които се появили в региона като военни лагери скоро след римското завоевание и по-късно получили статут на градове. Той бил основан в края на I или началото на II в., при управлението на Веспасиан или Траян. Околността е равнинна, затова лагерът бил построен на хълм, който лесно би могъл да бъде защитен. Днес той е известен като Хисарлъка. Мястото било избрано умно. Абритус бил на основния път между Сексагинта Приста (днес Русе) на Дунава и Месемврия (днес Несебър) на Черно море, и трасето към Адрианопол (днес Одрин). До него водели и два маршрута от регионално значение – към Никополис ад Иструм и Одесос (днес Варна).

Надгробният паметник на семейство жители на Абритус

Към началото на III в. лагерът и цивилното селище край него били толкова големи, че получили градски статут. 

Античният Абритус имал прави улици, форум и акведукт, светилища и жители, които вярвали в богат пантеон от божества. Някои от тях били местни, като Тракийския бог конник. Други били гръко-римски, като Зевс, Артемида и Аполон. Имало и пришълци от Изтока, като Сабазий, Митра и Кибела, и от Средна Европа – като Епона. Жителите на Абритус почитали и едно местно божество – загадъчната Богиня на Абритус. В града имало работилници, специализирани в изработката на оброчни плочки от метал. Знаем за съществуването им по многобройните бронзови матрици за производството на оброчни плочки, открити от археолозите. Матриците са и едни от най-интересните експонати в музея на Археологически резерват "Абритус".

В Абритус живеели местни траки и ветерани от римските легиони, заселници от Италия и Галия, и малоазийски гърци. В началото на IV в. към тях се присъединили и готи, заселени в града като федерати – варварски съюзници на Римската империя.

Градът бил обграден от крепостна стена много след съдбоносната битка през 251 г. Тя била построена на хълма Хисарлъка в самото начало на IV в. Имала 35 кули и четири основни порти и ограждала територия от около 15 хектара. Част от нея днес е запазена и експонирана. Крепостната стена разкрива впечатляващо разнообразие от кули – четириъгълни, U-образни и с форма на ветрило. Археолозите са нарекли това съчетание от укрепителни кули "система Абритус". Странната форма на кулите не е случайна. При обсада на нападателите ще им е по-трудно да уцелят и разрушат с катапулт цел, която няма прави стени. Кулите и стените обаче не успели да защитят Абритус през 376 г., когато визиготите го ограбили и го опожарили. 

​

Крепостните стени на Абритус съчетават няколко различни видове кули

Градът останал важен регионален център през V-VI в., но опасността никога не била далеч. През 447 г. хуните на Атила го опустошили. Укреплението било възстановено век по-късно, при управлението на Юстиниан I, заедно с десетки крепости на Балканите. Но скоро натискът на варварите се оказал прекалено силен за Абритус. След опустошително разграбване от аварите, вероятно през 586 г., градът бил изоставен. Скоро след това и името му било забравено. 

Развалините на града привлекли вниманието на археолозите през 1880-те, когато на Хисарлъка била разкопана раннохристиянска базилика. Първоначално тя погрешно била идентифицирана като храм на Аполон. Системните разкопки започнали през 1953 г. За съжаление днес значителна част от античния град е под фармацевтична фабрика. 

В годините, изминали от началото на научното проучване, археолозите разрили пълния периметър на крепостната стена, много жилищни и обществени сгради, каменни релефи, артефакти.

Останки от жилището на заможен гражданин на Абритус

През 1971 г. в Абритус е намерена най-голямата колективна находка на монети от късноримския период, откривана някога в България. Тя се състои от 835 монети от V в. и тежи близо 4 кг. Според една хипотеза, монетите били скрити през 487 г., когато готите федерати, заселени при Нове, на Дунава, се разбунтували. Изглежда някой в Абритус решил да се застрахова срещу евентуално нападение. Предпазливостта му била напразна, защото готите така и не се появили. Водени от Теодорих Велики, през 488 г. те поели към Италия, където си създали държава. По някаква причина монетите така и не били извадени от скривалището им. 

През 1984 г. Абритус е обявен за археологически резерват. Неотдавна той беше интелигентно обновен, с информативна и добре подредена музейна експозиция и мултимедиен център, който връща към живот миналото на този римски град.