Балчик е град с къщи от края на ХIХ и началото на ХХ в., сгушени между бреговата ивица и стръмно варовиково плато, върху което се издигат панелни комплекси. Античният му предшественик Дионисопол се появил край брега през VI в.пр.Хр. и бил оживено място, обитавано от гърци и траки. През Римската епоха животът в него продължил без особени събития до опустошенията от готското нашествие от 378 г.
Дионисопол се възстановил от този удар, но го връхлетяло неподозирано природно бедствие. В средата на VI в. катастрофално земетресение разтърсило региона. След него ударило цунами. Градът изчезнал. Оцелелите се преселили в масивната крепост на върха на платото. Те се завърнали на морския бряг поколения по-късно, когато всеки спомен за бедствието бил изличен.
Ниските стени на крепостната стена днес се намират в квартал "Хоризонт" (питайте за насоки в местния исторически музей). Но действителната древна забележителност се намира в долната част на града. През 2007 г., при строителни работи, беше открит отлично запазен храм на богинята Кибела, която местните наричали Понтийската майка на боговете. Светилището било построено през III в.пр.Хр. и процъфтявало. През IV в.сл.Хр., например, в него била поставена сребърна статуя на богинята. По време на нашествието от 378 г. храмът бил опожарен заедно с мебелите, статуите и посветителните надписи, които се намирали вътре. Цунамито помогнало за съхраняването на останките, като ги покрило с дебел наносен слой.
Плановете за превръщането на храма в музей засега не са се осъществили, но с помощта на Фондация "Америка за България" местният исторически музей посвети една от залите си на храма на Кибела и вълнуващите находки, открити в него.
English
Bulgarian