Разположена сред тучна поляна край миньорския град Пирдоп, Еленската базилика е впечатляваща руина от червени тухли с три апсиди и арки, които се издигат на 9 м.
Според някои е била построена още през IV в., но по-вероятната дата на издигането ѝ е краят на V или началото на VI в. Базиликата била сърцето на манастира "Св. Илия" и била оградена от висока крепостна стена, която я защитавала от варварските атаки, които по това време били обичайна част от живота. Наблизо имало и малко селище.
Манастирът устоял на превратностите на времето и историята в продължение на няколко века и дори преживял османското завоевание от края на ХIV в. През следващите три века монасите от "Св. Илия" били пазители на българската култура, преписвайки усърдно ръкописи в своя скрипторий. Но през 1700 г. един османски военачалник нападнал манастира и го разрушил.
Не е ясно защо местните хора са преиначили името на манастира "Св. Илия" на Еленска базилика. Според една легенда св. Елена, майката на император Константин, спряла тук на връщане от Светите земи, откъдето носела Светия кръст. Посещението ѝ оставило дълбоко впечатление у местното население. Когато по-късно била построена базиликата, те я нарекли на майката на императора.
Въпреки че днес е развалина, Еленската базилика още играе роля в местния духовен живот. Стар надгробен камък с формата на кръст, вероятно от ХIХ в., стои на мястото на някогашния олтар. От време на време хората палят свещи и оставят цветя при него.
English
Bulgarian