Варна, най-големият български град на Черноморието, започнал живота си като гръцката колония Одесос през 570 г.пр.Хр. През Римската епоха, до средата на III в., той бил основно пристанище на провинция Миция, запазил до известна степен самоуправлението си и сечал собствени монети.
Одесос процъфтявал през II-III в. Търговията с Мала Азия и Близкия изток и местните производства вървели на пълни обороти. Сред най-уважаваните местни занаятчии били каменоделците и скулпторите, които изработвали портрети, релефи и саркофази. Контактите между гърците от града и траките от околността били интензивни. Резултатът от това били оживена търговия и обмен на идеи в римската космополитна среда. За отбелязване е, че първите изображения на Тракийския бог конник се появили именно в Одесос и широко се разпространили като мотив в религиозното и погребалното изкуство. Преди това траките не изобразявали това свое божество.
Релеф, изобразяващ гладиатори, от експозицията на Археологически музей-Варна
През този период на просперитет в Одесос били построени нова крепостна стена, акведукт и просторни обществени бани. Театърът, който съществувал от предримската епоха, бил основно реконструиран. Градът бил достатъчно богат, за да финансира собствени спортни игри. Когато император Гордиан III вероятно посетил Одесос през 242 г., били пръснати огромни суми, за да се организират игри в негова чест.
Градът пострадал тежко от готските нашествия в средата на III в. Те нарушили ритъма на местната търговия и на производството във вътрешността на страната. Преместването на имперската столица на Босфора през 324 г. върнало просперитета в Одесос. Към града започнали да прииждат хора от Мала Азия, Сирия и други места, които се заселвали и започвали бизнес в него.
През 447 г. император Теодосий II подписал в Одесос примирие с Атила и така запазил владенията си от армиите на страшния хун. В началото на VII в. обаче атаките на аварите и славяните се оказали неустоими. Градът бил изоставен. Няколко десетилетия по-късно той се възродил като средновековно селище със сегашното си име Варна.
Маска, Археологически музей-Варна
Вековете на (почти) непрекъсвано обитаване на мястото на античния Одесос са оставили малко видими следи от съществуването му. Трудно е да се разкопава археологически един жив град. Но когато в стария център на града има ново строителство, останките от античното му минало често се показват изпод земята.
Отличният археологически музей във Варна е чудесно място, където да научите повече за живота, смъртта и божествата на Одесос. Музеят има екстензивна колекция от надгробни камъни, статуи и раннохристиянско изкуство и пази находки като красива сребърна купа и хирургически инструменти, погребани с лекар и съпругата му в Балчик.
Портрет на мъж, Археологически музей-Варна
Но не се ограничавайте с музея. В т.нар. Гръцки квартал в най-старата част на града ще откриете развалините на сграда, която още поразява с размерите си – 1700 години след като е била изоставена.
Притиснати между нови жилищни блокове, стена до стена с построената през 1830-те църква "Св. Атанасий", се издигат гърбавите арки на римски бани. Те били построени в края на II в. и изоставени век по-късно и се простират на повече от 7000 кв.м. Варненските терми са най-голямата римска сграда, разкопавана в съвременна България.
Друго късче римско наследство е наблизо, на бул. "Приморски", до Музея за нова история на Варна. Т.нар. Малки терми били построени през III-IV в.
Инструментите на древноримски лекар, Археологически музей-Варна
Портрет на жена, Археологически музей-Варна
Римски надгробен паметник, Археологически музей-Варна