ЧЕРНОМОРИЕТО

Крепости и обществени бани, гробници и храмове. Българското Черноморие е осеяно с интересни римски обекти, нотрябва да се направи едно уточнение. Градовете по западния бряг на Черно море са основани от гърци векове преди римското пристигане. Основателите им се заселили по дивите тракийски брегове, за да търгуват и да облекчат задъхващите се метрополии от свръхнаселение при ограничени ресурси. Заселването започнало през VIII в.пр.Хр. В резултат скоро след това цялото Средиземноморие и значителна част от крайбрежието на Черно море били осеяни с гръцки колонии – ситуация, която Аристотел красноречиво описал с тази на жаби, наклякали край локва. 

Гърците колонизирали западното Черноморие през VII-VI в.пр.Хр. Заселниците идвали основно от гръцките градове Милет, в Мала Азия, и Мегара, в Атика. Като навсякъде другаде колонистите донесли в новия си дом начина си на живот, обичаите и управлението си, своите богове, традиции, език и архитектура. С времето колониите започнали да се еманципират от своите метрополии. Развили собствени икономики, започнали да секат монети, да водят вътрешна и външна политика. 

Късноримска крепост на платото Яйлата

Старите гръцки колонии са живи и днес на българския черноморски бряг. Но след векове на политически промени и войни днес гърците са малка част от населението. 

От север на юг най-значимите гръцки колонии и селища са Бизоне (Каварна), Дионисополис (Балчик), Одесос (Варна), Месемврия (Несебър), Анхиало (Поморие), Аполония Понтика (Созопол), Агатопол (Ахтопол). Сред обектите, които сравнително отскоро са туристически забележителности, са късноантичната крепост с базилика и обществени бани на живописен нос край Бяла; античният гръцки търговски център Навлохос и римската пътна станция Темплум Йовис при Обзор; и крепостта Урдовиза край Китен, която сега е основно под водата. 

Каварна е наследник на античното Бизоне

Гръцките колонии по западното Черноморие привлекли вниманието на римляните още през I в.пр.Хр., с една фатална политическа грешка – те заели страната на тогавашния враг номер 1 на разширяващия се Рим – царят на Понт Митридат VI. През 72 г.пр.Хр. римският генерал Марк Теренций Варон Лукул нахлул в Тракия и стигнал до черноморските градове. Гръцките колонии били покорени, но римската победа не била окончателна. През следващите десетилетия Рим редувал дипломация и военен натиск по пътя към финалната цел – установяване на пълен контрол върху Балканите и Черноморието. Римският натиск върху крайбрежието се засилил по време на военната кампания от 29-28 г.пр.Хр. под предводителството на генерал Марк Лициний Крас. Гръцките колонии осъзнали, че съпротивата им е безсмислена, и тихо се оставили да бъдат включени в империята в средата на I в.сл.Хр. 

В Балчик беше открито чудесно запазено светилище на Кибела

Пострадали от войните и с лоша репутация в Рим, някога процъфтяващите колонии имали нужда от време да се възстановят. Но тъй като империята се интересувала повече от спокойствието и редовното плащане на данъците, към края на I в.сл.Хр. черноморските градове успели да възвърнат някогашния си блясък. Те дори се ползвали с известна на автономия и гръцкият останал официалният им език. 

Римските терми във Варна са най-големите, запазени в България

Римляните направили сериозни инвестиции в инфраструктура като т.нар. Западен понтийски път, който свързвал крайбрежните градове – от Истрия, Томис и Калатис в днешна Румъния през Бизоне, Дионисопол, Одесос, Темплум Йовис, Месемврия, Анхиало и Аполония в днешна България до Византион (Истанбул) на Босфора. 

След 324 г. неочаквано спечелили от една мащабна политическа промяна – преместването на столицата на империята в близкия Византион, по-късно преименуван на Константинопол. 

За разлика от градовете във вътрешността на Тракия, черноморските градове влезли в Средновековието в края на VI в. без особени загуби на население и значение. Нещо повече. Дори по време на бурния VI в., когато градовете във вътрешността се борели за оцеляване, Месемврия и Аполония процъфтявали. 

Римляните укрепили и нос Калиакра

Затова наследството от Римската епоха, което виждате днес по Черноморското крайбрежие, е онова, което оцеляло до наши дни през вековете на постоянно обитаване, събаряне, препострояване. 

Действието на природните сили е друг фактор, оказал сериозно влияние върху римските археологически обекти по Черноморието. Морското равнище се е променило толкова значително от Античността насам, че части от античните градове на места като Каварна, Варна и Китен днес са под водата. При селищата около Бургас се случило обратното – някогашните крайбрежни селища днес са дълбоко във вътрешността. 

Предполагаемите свети мощи на св. Йоан Кръстител бяха открити в реликварий, скрит в късноантична базилика край българския бряг, в близост до Созопол

Късноантичната Стара митрополия в продължение на векове била катедралният храм на Несебър

Древноримската гробниа край Поморие остава загадка за археолозите и историците

Ахтопол е една от античните гръцки колонии по брега на Черно море, чиито разцвет продължил и през Римската епоха