За да видите тази базилика от VI в., ще трябва да положите известни усилия. Или трябва да се катерите час и половина по стръмна пътека, която започва от село Голямо Белово, или трябва да карате 20 минути с автомобил 4х4 по черен път, който започва от самото Белово.
Усилията ви ще бъдат възнаградени с гледката на арки от червени тухли, които се извисяват над гъстата зеленина на родопската гора.
В годините на своя разцвет Беловската базилика била част от голям манастирски комплекс и обслужвала жителите на близката крепост Левка. Крепостта охранявала оживен кръстопът между Родопите, Софийското поле и Горнотракийската низина.
Според легендите, църквата била разрушена от османците през ХVII в. по време на кампания за насилствена ислямизация на българите от региона. Много историци обаче смятат, че тези легенди не трябва да бъдат приемани безкритично.
Дори когато църквата се превърнала в руини, споменът за светостта на мястото се запазил. Местните хора продължили да я посещават и да се молят в нея. Най-новото изражение на тази традиция е параклисът, построен край Беловската базилика.
Раннохристиянските развалини били открити за науката през ХIХ в. Обектът бил разкопан за пръв път с американско финансиране през 1924 г. от унгарския археолог Андре Грабар. През 1994 г. развалините на Беловската базилика бяха консервирани.