ВИЛА АРМИРА

Лозя и опустели селища, изоставени от жителите си заради войни, строгите правила за живота по границата и икономическите трудности. Средновековна крепост, сгушена в най-източните склонове на Родопите. На пръв поглед във и около Ивайловград сякаш няма какво толкова да се види. Тази част на Гърция, която е разположена от другата страна на границата, е дори още по-малко впечатляваща – мозайка от ниви и селца.

Но на мястото, където Родопите плавно се сливат с равнината, се намира един забележителен археологически обект. Той напомня за времената, когато нямало нито България, нито Гърция, когато регионът бил богат и гъсто заселен. В него живеели траки, които през 44-46 г.сл.Хр., след векове независимост, били присъединени към Римската империя.

​

Басейнът на Вила Армира

Скоро след това при склоновете на Източните Родопи се появил мъж, чието име и произход може би завинаги ще останат тайна. Той си построил там просторна villa rustica, извънградска вила. Къщата имала всички удобства, които човек можел да си пожелае по онова време, а производственият център края нея експлоатирал камъните от близката кариера и плодовете на плодородната равнина наоколо. А земите наистина били богати. Милвани от тракийското слънце и напоявани от водите на Арда и притоците ѝ, в мекия климат по ниските склонове на Родопите растели пшеница, лозя, зеленчуци, плодове. Дървеният материал изобилствал, в близките кариери се добивали първокачествен камък и мрамор. Те се продавали на пазара в близкия град Ускудама (по-късно Адрианопол, днес Одрин) откъдето били откарвани надалеч до крайните си клиенти по Марица, която тогава била плавателна. 

Собственикът на имота построил вилата си на брега на река Армира, приток на Арда. Извънградското му жилище било по последна римска мода.

Античните вили не са ваканционните жилища от нашето съвремие. Те били центрове на мащабно селскостопанско и индустриално производство на продукти като тухли и керамика. В тях живеели десетки обитатели. Мнозинството от тях били роби и работници, които живеели в стопанската част на имението. Собствениците живеели отделно, в жилища, където се наслаждавали на провинциалния живот и били обслужвани от многобройна прислуга.

Музеят отвън

Собственикът на Вила Армира не пестил средства. Вилата се простира на повече от 3600 кв.м, има два етажа и 22 стаи, украсени с подови мозайки за обитателите и гостите им, както и парна баня. По средата на открития вътрешен двор имало мраморен басейн, украсен с фрески, релефи на делфини и ластари, и херми (колони, украсени с глави на Хермес). 

Следващите поколения разкрасили вилата допълнително. Един от наследниците, например, поръчал мозаечен под, на който бил изобразен портретъта му. Чертите на замисления, брадат мъж водят до предположението, че той и семейството му са преселници от Мала Азия. Друг признак, който навежда на тази хипотеза е, че повечето от най-изящните архитектурни елементи във вилата са направени от майстори от малоазийския град Афродизиас (днес в Турция), който бил прочут с ателието си за архитектурни декорации.

На мозайката, редом до меланхоличния, дългонос собственик, майсторът е изобразил и децата му – момче и момиче. Голите тела на децата показват ясни следи от деформации. Някои изследователи обясняват кривите им крачета със следи от прекаран рахит. Други обаче смятат, че има и по-просто обяснение – майсторът е бил неспособен да изобразява анатомично вярно човешка фигура. Действително, портретните мозайки далеч не са изпълнени толкова майсторски, колкото мозайките в другите помещения във Вила Армира, изобразяващи геометрични и флорални мотиви. 

Вилата и обитателите ѝ живели спокойно в продължение на векове до момента, в който имението било разрушено и изоставено по време на Готската война от 378 г., когато самият император Валент бил убит в битка при Адрианопол. Останките от имението били забравени и посещавани от време на време единствено от иманяри. Това продължило до 1964 г., когато вилата била открита при строежа на язовир по горното течение на Армира.

Забележително откритие.

Вила Армира е една от най-ранните и големи сгради от този вид на Балканите. Тя хвърлила светлина върху икономическата история на региона. Мозайките и мраморните ѝ декорации са смятани за едни от най-хубавите. Вилата е паметник на културата от национално значение, но за малко не загуби този статут през 1991 г. Бурното начало на прехода към демокрация и необузданата безработица принудиха много българи да се обърнат към иманярството. Появи се сложна мрежа за износ на културни и археологически ценности зад граница. Държавата беше безпомощна. В тези времена на управленческо бездействие много музеи бяха ограбени, гробници бяха разбити, антични обекти бяха разкопани от иманяри. Находките бяха продавани на богати колекционери в България и чужбина. 

Вила Армира беше сред жертвите. В продължение на няколко месеца през 1991 г. повечето от мраморните ѝ декорации и някои от мозайките бяха откраднати. Години по-късно някои от тях се появиха по аукционите на Запад.

Останките от вилата бяха изоставени до началото на ХХI в., когато започнаха реставрационни дейности. Много от липсващите мраморни декорации бяха върнати по местата им.

Откритията също продължиха.

През 2001 г. иманяри започнаха да разкопават голямата надгробна могила край близкото село Свирачи. Археолозите успяха да ги спрат и започнаха спешни спасителни разкопки. Те откриха, че могилата с диаметър 60 м е била оградена от висока стена от камък. На върха на могилата е имало паметник. В могилата са били погребани няколко души, заедно с колесници и златни венци. 

Скулптурна украса от басейна на Вила Армира

Вероятно в могилата край Свирачи са били погребвани собствениците на Вила Армира.

Реконструкция на мраморните декорации от могилата при Свирачи може да се видят в Историческия музей в Кърджали.

Малко по-късно беше открита подобна могила (без подпорна стена) край Зони, гръцко село на 20 км източно от Вила Армира. В него бяха открити пет гроба и пет отлично запазени колесници. Дали и тази могила е била на обитателите на Вила Армира? Най-вероятно – да.