Големи и малки, изолирани или на групи – цяла България е осеяна с могили. Ще ги видите по хълмисти местности, сред нивя, край стари селски гробища и нови автомагистрали. Могили има дори в самите покрайнини на София. Те били натрупвани през вековете от древните траки, които погребвали в тях мъртвите си, понякога в специално построени гробници.
Днес в България са регистрирани над 30 000 могили. Една от тях обаче не е като другите. Още преди археолозите да започнат да я проучват, всеки студент по археология знаеше името ѝ – Малтепе. Разположена в пловдивското село Маноле, с височина от 26 м и диаметър 140 м, тя е най-голямата могила в България.
Размерът на Малтепе подсказваше, че щастливият археолог, който ще я разкопае, вероятно ще намери в нея гробницата на някой много важен тракийски аристократ и ще спечели световна слава и кариерно развитие.
През 2010-те д-р Костадин Кисьов, директор на Археологическия музей в Пловдив и авторитетен изследовател на тракийски некрополи и гробни съоръжения, се зае със задачата. Това, което той откри в могилата, наистина влезе в новините. Но то беше изненада, за която никой не беше подготвен.
Могилата Малтепе съдържа 80 000 куб.м пръст, но в тях не бяха открити нито гроб, нито гробница, гробни находки или човешки останки. Вместо това в центъра на могилния насип археолозите откриха масивна каменна структура. Размерите на структурата впечатляват – височина от 23 м и квадратно сечение със страна 9 м. Дотогава нищо подобно не беше откривано в тракийска могила.
Размерите на структурата спират дъха
Изневиделица и идентичността, и намеренията на създателите на могилата Малтепе се оказаха загадка.
Когато научиха новината, медиите побързаха да произведат куп сензационни "теории". Малтепе била гроб на Александър Велики. Или на Реметалк, цар на Одриското царство през I в.сл.Хр. Или на някой от многобройните римски императори от III в., които рядко се задържали на трона за повече от година? Засега най-екзотичната "теория" е, че под каменната структура се криел цял "град на мъртвите" (каквото и да означава това). Думата "пирамида" също се появи в сензационните репортажи от обекта.
Структурата в центъра на Малтепе не е гробница. В нея няма помещения. Масивната структура е запълнена с камъни. В могилния насип археолозите откриха десетина ями с артефакти от III в., вероятно оставени като част от религиозен ритуал. Основата на могилата е била оградена от каменна стена, висока 2 м, която осигурявала стабилността ѝ.
Според най-вероятното обяснение, каменната структура е била основа на гигантска статуя, която някога стояла на върха на Малтепе. Могилата била натрупана както за да осигури допълнителна опора на структурата, така и за да направи статуята видима отдалеч. Околността е равна и възкачен на високата могила, хипотетичният паметник сигурно се е виждал отдалеч. Край него е минавал и основният римски път, който свързвал Централна Европа с Босфора и Мала Азия.
Статуята може да е била в чест на важна битка – огромна демонстрация на властта на империята над местното население. Възможен неин аналог би могъл да бъде Тропеум Траяни в Румъния. Този монумент на върха на могила бил построен от император Траян през 109 г.сл.Хр., за да отбележи победата му над даките.
Статуята, която може да е стояла на върха на Малтепе, отдавна е изчезнала. Разкопките още не са завършили и археолозите се надяват, че все пак ще открият защо точно е била насипана могилата.
Хората от региона, които от векове са живели в дългата сянка на Малтепе, обаче никога не са страдали от подобни колебания. За тях могилата имала едно очевидно предназначение – в нея било скрито съкровище. Дори името ѝ показва това вярване – на турски "малтепе" означава "хълм на съкровището".
Иманярството има вековни традиции по българските земи и повечето от тракийските могили в страната носят белезите от иманярска дейност. Малтепе също не била пощадена.
През ХVI в. група мъже започнали да копаят. Те били професионалисти. Фактът, че се насочили към южната част на могилния насип, показва, че са били наясно, че древните тракийски гробове обикновено се намират в южната част на могилите.
Иманярите копали и копали, и копали. И стигнали до каменна стена. Можем само да си представим как са се зарадвали! Още малко и ще открият съкровището! Можем да си представим и разочарованието им, когато установили, че зад каменната стена има... още камъни.
Иманярите се предали и си тръгнали. Пет века по-късно екипът на д-р Кисьов намери следите от безплодния им труд – дълъг, широк тунел. В него археолозите откриха няколко стари фъшкии и останки от юздата на магарето, което иманярите предвидливо довели със себе си, за да пренесат несметното си богатство. Удивителното е, че след себе си иманярите оставили и още нещо – три монети от управлението на султан Сюлейман. Те вероятно изпаднали от кесиите им при копаенето.
По ирония на съдбата могилата Малтепе изненадала иманярите от ХVI в. също толкова, колкото и археолозите от ХХI в. И вероятно ще предложи още изненади.
Обектът не е отворен за посещения.